Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 4

Думите обаче замират на устните ми нечути. Тя скача на крака, светкавично и грациозно като котка — демонстрация на още един от страничните ефекти на безсмъртието. После нехайно подхвърля:

— Стига, моля те! Какво толкова има да разбирам? Щом мога да скачам по-високо, да тичам по-бързо, щом няма никога да остарея, нито да умра — от какво друго бих могла да се нуждая? Струва ми се, че и така съм достатъчно добре подготвена за вечността!

Оглеждам се нервно край себе си. Определено трябва да обуздая ентусиазма й, преди да извърши нещо лудо, с което да привлече към нас нежелано и опасно внимание.

— Хевън, моля те! Седни. Това е сериозно. Има още много неща, които трябва да ти разкажа и обясня. Наистина са много — заявявам с твърд, спокоен глас, който обаче няма никакъв ефект върху нея.

Тя просто стои пред мен и клати невярващо, но въодушевено глава. Няма никакво намерение да се подчини и да отстъпи. Толкова е опиянена от новопридобитата си сила на безсмъртна, че необмислено минава от отбранителна позиция направо в нападателна.

— За теб всичко е сериозно, Евър! Абсолютно всяко нещо, което правиш и казваш, е толкова сериозно, че чак ми се гади! Ама наистина — помисли си само — има ли някаква логика? Връчваш ми ключовете за това приказно кралство, а после ми нареждаш да стоя кротко и да изчакам да ме предупредиш за тъмната страна? Това е адски откачено!

Тя прави сърдита физиономия, после продължава:

— Хайде, отпусни се малко, де! Нека да изпробвам тая сила, да видя как е, да придобия опит от първа ръка. Може даже да се надбягваме! Първата, която стигне от тротоара до библиотеката, печели!

Тръсвам глава и въздъхвам дълбоко. Иска ми се да имаше и друг начин, но няма. След като желае да изпробва възможностите на безсмъртието, ще се наложи да й покажа някои неща… например малко телекинеза. Наистина трябва да схване — и то от самото начало — кой командва парада.

Присвивам очи и се съсредоточавам върху стола й. Той се понася по пода с невъобразима скорост, невидима за човешкото око, удря се в коленете й и тя тупва на него.

— Ей, заболя ме! — Хевън потрива крака си и сърдито се вторачва в мен.

Аз обаче само свивам рамене. И без това няма да й стане нищо, синината ще изчезне след секунди — сега е безсмъртна все пак. Трябва да й кажа още много неща, а времето наистина е малко. Ако продължава да се държи по този начин, няма да стигнем доникъде.

Уверявам се, че съм привлякла вниманието й, навеждам се напред и поставям ръце на страничните облегалки на стола й:

— Виж какво, не можеш да играеш играта, ако не познаваш правилата й. А ако не знаеш правилата, някой определено ще пострада.

Втора глава

Хевън се мята в колата ми, притиска се силно във вратата и качва краката си върху седалката. Не спира да се мръщи, да ме гледа лошо и да мърмори. Аз се измъквам от паркинга, докато върху главата ми се изсипват камара оплаквания, и излизам на платното.