Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 17

Това е всичко.

Няма „Какво, по дяволите, стана?!“.

Нито пък „Какво те накара да промениш поведението си — след като почти ме целуна, внезапно ме хвърли на другия край на двора?“

Това, разбира се, означава, че той вече знае. Всъщност е знаел през цялото време. И макар че нямам представа какво точно възнамерява да предприеме, съм сигурна, че се кани да направи нещо.

Е, възможно е да ме е изпреварил доста в тази игра. Но смятам — незабелязано от него, естествено — да го догоня.

Предполагам, че липсата на отговор спокойно може да послужи като такъв, така че изхвърлям плика в боклука. Той покорно следва създадената от мен сложна хореография — серия от лупинги и кръгове, които завършват с една съвършена осморка — и се приземява в кошчето с едва доловимо тупване.

След това се насочвам към гардероба си и свалям кутията от най-горния рафт. В нея са всичките ми инструменти и средства — всичко, което ми е нужно, за да поправя онова, което сторих.

Моментът сега е правилен — ще ми позволи да започна отначало и начисто. Това е идеалната възможност (всъщност единствената според Роми и Райни) да разваля заклинанието, което направих. Тогава не осъзнавах, че призовавам тъмните сили на помощ. Стана случайно. Сега обаче не е така: в момента луната нараства, което означава, че богинята се въздига. Тоест, сега тя е във възход, а Хеката — онази, която призовах по погрешка предния път — се спуска в подземния свят, където ще остане един месец. После на свой ред ще се въздигне, с което ще завърши цикъла.

Изваждам от кутията свещите, кристалите, билките, маслата и тамяна, от които ще имам нужда. Отделям няколко минути, за да ги наместя спретнато в реда, в който ще ги използвам. След това събличам дрехите си и се потапям във ваната за ритуалното си къпане. Вземам със себе си торбичките с ангелика (има защитни функции и гони вещиците), хвойна (спира злите същества), седефче (притежава лечебни свойства, подсилва умствените възможности и спомага за развалянето на проклятия). Добавям няколко капки етерично масло от горчив портокал (за което се твърди, че прогонва злото и премахва всяко отрицателно влияние). Потъвам във ваната и опирам крака в другия й край. Водата се издига покрай тялото ми и го залива изцяло. Грабвам няколкото прозрачни планински кристала, които съм оставила на ръба, и ги пускам вътре, като междувременно напявам:

Пречисти и приеми тялото мое,

така че заклинанието ми да подейства.

Духът ми се възражда, готов за полет,

и тази нощ магията ми ще успее.

За разлика от миналия път обаче, когато се увлякох твърде много, сега не си представям Роман. Не искам да го виждам пред себе си, преди да съм напълно готова — преди да е неизбежно. Преди наистина да настъпи време да поправя онова, което сторих.

Не мога да поема риска да го повикам по-рано.

Откакто започнаха сънищата, нямам доверие на себе си. През онази първа нощ се събудих, потънала в студена лепкава пот, а в главата ми танцуваше образът на Роман. Тогава реших, че това е просто резултат от ужасната вечер, която бях преживяла: научих истината за Джуд, дадох на Хевън да пие от еликсира и по този начин я превърнах в безсмъртна.