Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 15

Притискам се силно към него. Очертанията на тялото му са леко замъглени и податливи заради воала от енергия, който трепти между нас. Широките му гърди, вдлъбнатината под тях, плоският му корем — всеки сантиметър от него се допира толкова плътно до мен, че е почти невъзможно да се разбере къде завършва той и къде започвам аз. Неистово искам тази целувка да можеше да стори невъзможното — да изтрие глупавите ми грешки и странния начин, по който се чувствам, и да прогони мрачния гневен облак, който ме следва навсякъде напоследък.

— Трябва да вървя — прошепвам.

Нямам избор и затова нарушавам магията първа. Болезнено осъзнавам пламъка, който се разгаря помежду ни. Настойчивият повик на телата ни жестоко напомня, че — поне засега — няма начин да стигнем по-далеч.

Точно когато вече съм се настанила в колата, а Деймън е влязъл обратно вътре, се появява Райни с Луна на рамото. Роми веднага наднича зад гърба й.

— Тази нощ е точната. Луната ще премине в нова фаза — обявява тя с присвити очи и безжалостно стиснати устни.

Не са нужни повече думи. И трите знаем какво означава това.

Кимам и включвам на задна скорост, за да изляза от алеята, но тя ме спира с думите:

— Знаеш какво да правиш, нали? Помниш ли плана ни?

Кимвам отново. Ненавиждам ситуацията, в която съм поставена в момента. Освен това знам, че според тях никога няма да изкупя стореното.

Излизам на улицата, а мислите им ме преследват, влизат в ума ми и отказват да го напуснат: Грешно е да използваш магията за постигане на егоистичните си и нечестиви цели. Кармата изисква да се плати цената… и то тройно.

Четвърта глава

Стигам до собствената си къща и първото нещо, което виждам на алеята, е сребристата тойота „Приус“ на Миноз. Ако трябва да съм честна, това предизвиква у мен желание да обърна и да подкарам в противоположна посока. Но не го правя. Само въздишам и влизам в гаража. Зная, че нямам друг избор — трябва да посрещна онова, което предстои.

Трябва да приема факта, че леля ми — а също и мой законен настойник — наистина си пада по учителя ми по история.

И да приема още, че определено е много по-добре да седим заедно на масата за вечеря, отколкото за закуска — което, ако нещата продължат да се развиват с настоящите светкавични темпове, предстои съвсем скоро. И ще трябва да кажа „сбогом“ на господин Миноз — и „добре дошъл“ на чичо Пол. А аз видях това да се случва. Следователно е неизбежно. В момента просто чакам те самите да го осъзнаят.

Вмъквам се през страничната врата и се прокрадвам на пръсти с надеждата да се добера до стаята си, без да ме забележат. Така ще имам време за себе си — време, от което отчаяно се нуждая, за да си изясня и подредя някои неща.

Точно се готвя да изтичам нагоре по стълбите, когато Сабина показва глава иззад ъгъла и възкликва: