Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 161
Алисън Ноел
Стрелвам го с поглед:
— Ти сериозно ли говориш? Не видя ли какво стана току-що? Точно такава сцена се опитвах да избегна през цялото време!
Той свива рамене и започва да брои банкнотите в съответното отделение на касата. След малко подмята:
— Е, можеше да мине и по-добре, ако я беше предупредила. Нямаше да изживее такъв шок — да влезе тук и да открие, че работиш на подобно място… при това като гадателка!
Намръщвам се и започвам да ровя в портмонето си за парите за сеанса, който казах, че ще е за моя сметка.
— Сигурна ли си, че искаш да го платиш ти? — пита той и, естествено, отказва да ги вземе.
— Моля те! — Бутвам му ги в ръцете и защото знам, че пак ще откаже, добавям: — Задръж и остатъка, повече са. Приеми ги като малка компенсация за…
После махвам с ръка, сякаш не искам прекалено много, и с надеждата все пак да приеме, продължавам:
— Ако това не се бе случило, кой знае — може би щеше да стане постоянна клиентка, нали разбираш? Вземи ги в замяна на евентуалната бъдеща печалба, която изгуби заради мен.
— Не съм убеден, че сме я изгубили — нито печалбата, нито клиентката — казва той бавно и прибира парите в отделението, след което затваря касата. — Ако си й гледала толкова добре, колкото си мисля, със сигурност ще се върне. Или поне ще спомене на своите приятелки, които пък ще дойдат от любопитство, ако не от друго. Хората не могат да устоят на подобно нещо. Нали се сещаш — праволинейна и консервативна адвокатка, чиято племенница се оказва ясновидка, при това с изключително точни предсказания — това би могло да бъде сюжет за книга или най-малкото — сценарий за филма на седмицата!
Свивам рамене и разсеяно оправям малкото грим, който съм сложила. С помощта на миниатюрното огледалце печеля няколко секунди за размисъл.
— Колкото до това…
Той ме поглежда въпросително.
— Мисля, че дните ми като Авалон приключиха.
Джуд въздъхва с явно разочарование.
— Не ме разбирай погрешно — наистина ми харесваше да го правя… или поне до днешното фиаско. Освен това си мислех, че ставам наистина добра, че успявам да докосна хората, да им помогна. Но сега… е, като че ли е време да върнеш Ава на борда. Освен това съвсем скоро започвам училище и…
— Напускаш ли? — Намръщва се той, очевидно идеята не му допада.
— Не, не! — поклащам забързано глава. — Не, просто, ами, смятам, че трябва да се отдръпна. Не искам да ти създавам повече неприятности. И тези досега не бяха никак малко.
— Няма проблеми — казва той. — Вече съм вписал Ава в графика — предположих, че ще искаш да намалиш часовете си заради училището. Обаче, Евър, имай предвид, моля те — можеш да се върнеш винаги, когато решиш. Клиентите те обожават, а пък аз… аз, ъ-ъ-ъ… ами… — Млъква смутено и по лицето му избива руменина. — И аз съм много впечатлен от уменията ти. В ролята ти на моя
