Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 160

— Наистина. Не се притеснявай. Пиши го на моя сметка, можеш да ми го удържиш от заплатата.

Само че това разрешение, макар да успява да успокои клиентката (за Джуд не смея да твърдя същото), като че ли няма особено голям ефект върху Сабина. В аурата й цари пълен хаос, а очите й, сурово присвити, ме приковават на мястото ми:

— Евър? Не смяташ ли, че ми дължиш обяснение?

Поемам си дълбоко въздух и срещам погледа й.

Да, определено имам много да ти разказвам, но не тук и определено не сега. Трябва да отида на едно място — и то веднага!

Точно когато се каня да кажа нещо в този дух, само че по мило и внимателно — така че да не я вбеся допълнително, не че и сега й е особено весело — Миноз ми се притича на помощ:

— Сигурен съм, че можете спокойно да обсъдите нещата и утре сутринта. Сега обаче наистина трябва да тръгваме. Няма смисъл да си изпускаме резервацията, толкова трудно я направихме!

Сабина въздиша тежко и се предава пред логиката в думите му. Обаче няма да ме остави да се отърва толкова леко. Преди да потеглят, ме предупреждава през зъби:

— Утре сутринта, Евър. Държа това да е първото нещо, което да направиш след събуждането си! — После забелязва изражението ми и добавя още по-забързано и отсечено: — Никакво „но“!

Кимам, макар да не смятам да спазя тази уговорка. Всъщност, ако нещата минат по план, утре сутринта ще се намирам толкова далеч от кухнята ни, че въобще няма и да се сетя за провеждането на обещания разговор. Вместо това смятам да се събудя на спалнята в запазения в „Монтаж“ апартамент, а Деймън да лежи до мен, след като сме изпълнили отдавнашните си планове.

Само че няма как да й кажа това. Така че само кимвам леко и отвръщам:

— Ъ-ъ, добре.

Правя го, разбира се, само защото знам адвокатския й навик да очаква устен отговор, който не може да бъде изтълкуван погрешно или пък неразбран. Вече си мисля, че най-лошото е минало — или поне засега — когато тя се прехвърля на следващия въпрос. Настоява да се извиня на приятелката й, сякаш съм извършила някакво престъпление срещу нея.

Обаче — макар да съм наясно, че по-късно ще си платя — отказвам да го сторя. Вместо това поглеждам твърдо жената и заявявам:

— Това, което разбрахте преди малко, не променя нищо от казаното вътре — махвам с ръка към задната стаичка, където проведохме сеанса. — Миналото ви, Томи, бъдещето ви — знаете, че думите ми са верни. Ах, впрочем… скоро ще се изправите пред избор, нали? — Многозначително посочвам с брадичка кавалера й. — Е, каквито и съмнения да имате спрямо мен в момента, ще проявите достатъчно мъдрост и ще се вслушате в съвета ми.

Стрелвам с поглед Сабина и виждам как аурата й избухва в гневни пламъци. Успява да сдържи яда си само заради ръката на Миноз, която обгръща кръста й и я възпира. Той ми намига съучастнически и я повежда със себе си, а двамата им приятели вървят плътно зад тях.

В мига, в който се скриват от полезрението ни, Джуд ме поглежда особено и измърморва:

— Леле, това бе проява на дяволски лош късмет! Имам чувството, че трябва да обиколя цялото място с тамян от салвия, за да го пречистя. — Поклаща глава невярващо. — Впрочем какво става? Смятах, че вече си й казала!