Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 4

Но съобщение нямаше и нямаше. Хенрик не можеше да знае, че нарочно не разгласяват новината и чакат борсата да затвори официално в три следобед, та губернаторът да изкупи всички акции, до които можеха да се докопат мръсните му ръчички. Вечерта Хенрик се прибра, вцепенен от мисълта, че е направил убийствена грешка. Вече си представяше как губи и работата си, и всичко, което е изградил през последните четири години. Пак добре, ако накрая не го тикнеха и зад решетките.

Сън не го ловеше, той се мяташе на леглото в тясната стаичка — беше отворил прозореца, но вътре пак беше много задушно. В един след полунощ не издържа на несигурността. Скочи от кревата, обръсна се, облече се и отиде с метрото в центъра на града. Излезе на Таймс Скуеър, където с разтреперани ръце си купи първото издание на „Уолстрийт Джърнъл“. В първия момент не успя да осмисли новината, макар че тя бе написана с крещящо огромни букви в заглавието на първа страница:

ГУБЕРНАТОРЪТ РАЗРЕШИ НА РОКФЕЛЕР ДА ПРОКАРА НЕФТОПРОВОД

Отдолу с по-дребни букви пишеше:

ОЧАКВА СЕ ГОЛЯМО ТЪРСЕНЕ НА АКЦИИ НА „СТАНДАРД ОЙЛ“

Замаян, Хенрик отиде в най-близкото денонощно кафене на Четирийсет и втора улица в Уестсайд и си поръча голям хамбургер и пържени картофи, които заля с кетчуп и започна да яде така, сякаш това е последната му закуска, преди да седне на електрическия стол, а не първата, преди да започне да трупа несметни богатства. Изчете най-внимателно всички подробности за удара на Рокфелер в дописката на първа страница, която продължаваше и на четиринайсета, и до четири след полунощ вече беше купил и първите три издания на „Ню Йорк Таймс“, и първите две на „Хералд Трибюн“. Във всички вестници уводният материал беше все за едно и също. Зашеметен и неописуемо щастлив, Хенрик забърза към къщи и си облече униформата. Яви се на фондовата борса точно в осем сутринта и макар да вършеше обичайната си работа, мислеше само за едно — как да осъществи втората част от своя план.

След официалното отваряне на фондовата борса отиде в банка „Морган“ и поиска заем от 50 000 долара срещу своите 2500 акции на „Стандард Ойл“, които рано сутринта вървяха вече по 21 1/4 долара едната. Внесе парите от заема в текущата си сметка и помоли да му издадат чек за 50 000 долара, който да се изплати на приносителя — госпожа Роуз Реник. След като си тръгна от банката, издири адреса и телефона на своята неволна благодетелка.

Госпожа Реник, вдовица, която поминуваше от вложенията на покойния си съпруг, живееше в малък апартамент на Шейсет и втора улица — Хенрик знаеше, че това е един от най-богатите квартали в Ню Йорк. Жената се поизненада, щом чу, че я търси някой си Хенрик Метелски, който настоява да се видели спешно по личен въпрос, ала когато накрая той спомена „Халгартън и сие“, госпожата се поуспокои и се съгласи да се срещнат в четири следобед в „Уолдорф Астория“.