Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 2

Беше роден на 17 май 1909 година в Долен Ийст Сайд в Ню Йорк, в тясна като килия стаичка, където вече се блъскаха четири деца. Бе израсъл по време на Голямата икономическа криза с вярата в Бога и с убеждението, че човек се храни по веднъж на ден. Родителите му бяха от Варшава и в началото на века се бяха изселили от Полша. Баща му беше хлебар и в Ню Йорк бързо си беше намерил работа — поляците тук бяха ненадминати в печенето на черен ръжен хляб, мнозина държаха малки гостилници, посещавани от техни сънародници. Майката и бащата на Хенрик си мечтаеха той да блесне в учението, малчуганът обаче не бе орисан да жъне успехи в гимназията. Будното, хитро хлапе имаше други заложби — предпочиташе да върти между съучениците си алъш-вериша с цигари и алкохол, вместо да зубри за Войната за независимост и робството в САЩ. Малкият Хенрик бе наясно, че нищо в тоя живот не се дава даром, и гонеше парите и властта с точно толкова хъс, с колкото котката гони мишка.

Когато пъпчивият, възпълен Хенрик беше на четиринайсет години, баща му се помина от онова, което днес наричаме рак. Майката го надживя само с няколко месеца и остави на произвола на съдбата пет невръстни деца. Също като другите четири и Хенрик сигурно щеше да се озове в местното сиропиталище за бедняци, но в средата на двайсетте години си беше лесно едно хлапе да изчезне яко дим в Ню Йорк — виж, по-трудно беше да оцелее. С времето Хенрик се научи да оцелява както никой друг — умение, което след години щеше да се окаже много полезно.

Пристегнал колана, хлапакът обикаляше Долен Ийст Сайд и си отваряше очите на четири: тук ще лъсне чифт обуща, там ще измие чинии. Търсеше начин да проникне в лабиринта, насред който бяха богатството и престижът. Щастието му се усмихна, когато неговият съквартирант Ян Пелник, разсилен в Нюйоркската фондова борса, беше изваден временно от строя заради кренвирш, подправен със салмонела. Изпроводен да съобщи на шефа на борсовите куриери, че приятелят му лежи болен, Хенрик посгъсти краските и представи хранителното отравяне за туберкулоза, а после успя да се вреди на овакантеното място. След това си смени квартирата, премени се в нова-новеничка униформа, изгуби един приятел и спечели работа.

Повечето съобщения, които Хенрик разнасяше в началото на двайсетте, гласяха: „Купувай“, нещо, което се осъществяваше начаса, понеже тогава бяха златни години. Хенрик виждаше как разни отрепки трупат цели състояния, докато той си оставаше най-обикновен страничен наблюдател. По инстинкт се насочваше към хората, които за седмица печелеха на фондовата борса повече, отколкото Хенрик щеше да изкара за цял живот, ако останеше на мижавата си заплатица.

Зае се да изучава тънкостите на сделките с акции. Надаваше ухо, за да чуе какво си говорят спекулантите, разлепваше пликовете със съобщенията. С времето разбра и отчетите на кои фирми си струва да изучава. Когато стана на осемнайсет, вече имаше зад гърба си четири години опит на Уолстрийт — четири години, през които повечето разсилни не вършеха друго, освен да обикалят претъпканата зала на фондовата борса и да разнасят мънички розови листчета хартия, четири години, които за Хенрик Метелски се равняваха на докторат в икономическия факултет на Харвардския университет. И през ум не му минаваше, че някой ден ще чете лекции в августейшото учебно заведение.