Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 20

Мофат беше избрал за свой помощник Робин Оукли тъкмо защото младокът притежаваше същите качества, благодарение на които лекарят се бе прочул. Безспорно беше красавец, бе високообразован и представителен, а също така и доста умен и находчив. Робин се вписа прекрасно на Харли стрийт и в системата на Мофат и когато по-възрастният лекар се помина малко след като навърши шейсет, младежът надяна мантата му с лекотата, с която престолонаследникът сяда на престола. Продължи да утвърждава кабинета, не загуби нито една от пациентките на Мофат, освен по естествени причини и също се радваше на завиден успех. Имаше жена и двама синове, прекрасна къща в провинцията, на няколко километра от Нюбъри в Бъркшир, значителни спестявания, вложени в бързоликвидни ценни книжа. Не се оплакваше от липса на късмет и се радваше на живота, макар че, ако трябваше да е докрай честен, се отегчаваше доста. Лека-полека се убеждаваше, че ролята на вежливия, състрадателен чичо доктор е едва ли не непоносимо скучна. Дали щеше да настъпи краят на света, ако той си признаеше с ръка на сърцето, че няма и представа, пък и не го е грижа какво е причинило дерматита по окичените с диаманти ръце на лейди Фиона Фишър? Дали небето щеше да се продъни, ако Оукли кажеше на оная вещица, госпожа Пейдж-Станли, че е смрадлив бабушкерник, който, ако не броим новото чене, не се нуждае от медицински грижи? И дали щеше гръм да го застигне, ако лично приложеше на напъпилата, игрива госпожица Лидия де Вилие конска доза от онова, която тя и не криеше, че желае?

Дейвид Кеслър се яви точно за часа, който си беше записал. Госпожица Рендъл го беше предупредила, че в Англия, ако закъснееш при лекаря или зъболекаря, те отпращат, но пак ти взимат парите.

Съблече се и легна на кушетката на Робин Оукли. Докторът му премери кръвното налягане, преслуша го да не би да има проблеми със сърцето, накара го да си покаже езика, орган, който рядко излагаме пред другите. После започна да го почуква тук и там и го попита:

— Какво ви води в Лондон, господин Кеслър?

— Работя в една нефтена компания в Сити. Сигурно сте я чували — „Проспекта Ойл“.

— Не, не съм я чувал — отвърна Робин. — Свийте, ако обичате, крака.