Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 145

— Все ще ти простят, сигурна съм. Но я ми разкрий тайната! Наистина ли имаш план?

— Знаех си аз, че няма да се сдържиш и ще ме попиташ, и истината е…

Колата се плъзгаше леко по магистралата и само шофьорът чу отговора.

Стивън, Робин и Жан-Пиер гледаха как гостите се разотиват — повечето спираха да се сбогуват със семейство Меткаф.

— Дайте да не рискуваме — каза Робин.

— Вярно, защо да дърпаме дявола за опашката! — съгласи се Стивън.

— А не искате ли да го поканим на вечеря? — предложи Жан-Пиер.

Другите двама го сграбчиха и го натикаха в едно от такситата.

— Защо официалният ти костюм е издут, Жан-Пиер?

— Защото съм скрил две бутилки отлежало шампанско „Круг“, реколта 1964 година. Сърце не ми даваше да ги оставя там сам-самички.

Стивън каза на шофьора да ги откара в хотела.

— Каква сватба! Как мислите, Джеймс наистина ли имаше план? — попита Робин.

— Не знам, но дори и да има, с него остава да си върнем само долар и двайсет и четири цента.

— Трябва да му конфискуваме печалбата от залога, който направи за Розали на „Аскот“.

Стегнаха си багажа, изнесоха се от хотела и взеха друго такси, което да ги откара на международно летище „Логан“, а там с помощта на персонала от „Бритиш Еъруейс“ успяха криво-ляво да се качат на самолета.

— Да го вземат мътните! — завайка се Стивън. — Жалко, че не си прибрахме и онзи долар и двайсет и четири цента.

Глава 21

Вече в самолета изпиха и шампанското, което Жан-Пиер беше задигнал от сватбата. Дори Стивън изглеждаше доволен, макар че отново и отново подхващаше темата за долара и двайсет и четирите цента, които не си били взели.

— Колко според теб струва шампанското? — обърна го на майтап Жан-Пиер.

— А, него не го броим! Ще ощетим Харви!

Странни птици си бяха тия университетски преподаватели! Французинът вече се беше примирил, че ще си умре, без да ги е разбрал.

— Не бери грижа, Стивън. Сигурен съм, че планът на Джеймс все ще ни донесе долар и двайсет и четири цента.

Стивън го напуши смях, но той дори не се усмихна — да не го заболи главата.

— Само като си помисля, че момичето е знаело всичко!

Пристигнаха на „Хийтроу“ и минаха бързо митническата проверка — целта на пътуването все пак не беше да се връщат с подаръци. Робин се отби до будката за вестници и купи „Таймс“ и „Ивнинг Поуст“. Жан-Пиер го удари на пазарлък с таксиметровия шофьор.

— Ние да не сме някакви загубени американци, които не знаят тарифата и пътя до центъра на Лондон, че да ни смъкваш по десет кожи! — заповтаря като курдисан, още не бе изтрезнял.

Таксиметровият шофьор в черния остин изсумтя и се насочи към магистралата. Денят започваше зле.

Робин зачете блажено вестниците — беше сред малцината, на които не им пречи да четат и в движещ се автомобил. Стивън и Жан-Пиер се задоволиха да гледат колите, профучаващи покрай тях.

— Ох, да му се не види!

Стивън и Жан-Пиер трепнаха. Техният приятел рядко си позволяваше да се пали — не му беше в характера.

— Майко мила!

Това вече преля чашата на търпението, но още преди да са попитали нещо, Робин зачете на глас:

— „Бритиш Петролиум“ обяви, че са открили в Северно море находище с капацитет 200 000 барела нефт на ден. Според председателя на управителния съвет сър Ерик Дрейк находището е много голямо. Четирийсети участък на „Бритиш Петролиум“ се намира само на километър и половина от все още непроучения участък на „Проспекта Ойл“. Заради слуховете, че „Бритиш Петролиум“ ще се опита да се договори и да получи и този участък, акциите на „Проспекта Ойл“ скочиха и преди затварянето на борсата достигнаха котировки от цели 12,25 долара за акция.