Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 141

— Да.

— Розали Арлин, взимате ли за съпруг този мъж, за да…

— Мен ако питаш — отвърна Стивън, — можем спокойно да я смятаме за пълноправен член на четворката — ако не беше тя, надали щяхме да успеем в Монте Карло и Оксфорд.

— … докато смъртта ви раздели?

— Да.

— Кой дава за съпруга тази жена?

Харви изтика хората наоколо, излезе напред, хвана Ан за ръка и я отведе при свещеника.

— Аз, Джеймс Кларънс Спенсър, взимам теб, Розали Арлин, за жена…

— То оставаше да ни познае! Виждал ни е един-единствен път, при това предрешени и дегизирани — продължи Стивън.

— Аз, Розали Арлин, взимам за мъж теб, Джеймс Кларънс Спенсър.

— Но ако продължим да се навъртаме тук, току-виж ни познал — отбеляза притеснен Робин.

— Може и да не ни познае — успокои го Стивън. — Стига си се паникьосвал де. Досега сме успявали именно защото сме го хващали натясно в непозната обстановка.

— Да де, но сега обстановката му е позната до болка — възрази Жан-Пиер.

— Не, не му е позната. Днес е сватбата на дъщеря му, нещо напълно ново за него. Но на угощението не бива да бием на очи.

— Хвани ме за ръката, че треперя от страх! — подметна Робин.

— Нека аз — предложи услугите си Жан-Пиер.

— Помнете едно: дръжте се естествено.

Ан беше спокойна и хрисима, гласът й едвам достигаше другия край на черквата, където тримата стояха, примрели от страх. Затова пък гласът на Джеймс отекна ясен и твърд:

— С този пръстен ти се вричам телом и духом… Всичко, каквото притежавам, ще бъде и твое…

— И малко от онова, което притежаваме ние — подметна Жан-Пиер.

— В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин!

— Нека се помолим — пропя свещеникът.

— Знам за какво ще се моля — рече Робин. — Да се освободим от властта на нашия враг, от ръката на всички, които ни мразят…

— О, милостиви Боже, който си на небето, наш Създател и Пазител…

— Вече сме към края — отбеляза Стивън.

— Добре го каза, няма що! — изсумтя Робин.

— Млък! — прекъсна го Жан-Пиер. — Съгласен съм със Стивън. Хванали сме му цаката на Меткаф, отпусни се най-после.

— Които Бог ги е събрал, нека смъртта ги раздели.

Жан-Пиер продължи да си мърмори нещо, но то не звучеше като молитва.

Органът засвири с цялата си мощ „Сватбения марш“ на Хендел и тримата се отърсиха от мрачните си мисли. Венчавката беше приключила и под погледите на две хиляди усмихнати лица лорд и лейди Бригсби се запътиха между седалките към изхода. Стивън изглеждаше развеселен, Жан-Пиер очевидно завиждаше на Джеймс, Робин беше притеснен. Докато минаваше покрай тях, Джеймс им се усмихна блажено.

След като младоженците постояха на стъпалата пред черквата десетина минути, колкото да ги щракнат фотографите, ролс-ройсът ги откара у Меткафови в Линкълн. Харви и графиня Лаут се качиха на втория автомобил, графът и Арлин, майката на Ан — на третия. След двайсетина минути ги последваха и Стивън, Робин и Жан-Пиер, които още не можеха да се разберат струва ли си да нападат звяра направо в бърлогата му.

Къщата на Харви Меткаф в стил „Крал Джордж“ беше неописуемо красива, с пищна градина, спускаща се към езерце, с розови храсти, а в оранжерията се намираше гордостта и радостта на Харви, неговата колекция от редки орхидеи.