Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 139

Ан се подсмихна.

— Позакъснял си, Жан-Пиер, пък и не си падам по брадатите.

— Ама аз само… — подхвана Жан-Пиер.

Другите го изгледаха кръвнишки.

В хотела оставиха Ан и Джеймс сами и отидоха да си разопаковат багажа.

— Знаят ли, скъпи?

— И през ум не им минава — отвърна Джеймс. — Утре ще им поднеса изненадата на техния живот.

— Готов ли си с плана?

— Почакай, и ще видиш.

— Аз вече съм готова с моя — каза Ан. — Твоят за кога е?

— За тринайсети септември.

— Значи победих — моят е за утре.

— Ама чакай, никой не очаква от теб да…

— Не се притеснявай. Мисли само за едно — как ще се ожениш… за мен.

— Не можем ли да се усамотим някъде?

— Не, чудовище такова. Все ще издържиш до утре.

— Обичам те.

— Хайде, лягай, смешнико. И аз те обичам, но трябва да се прибирам, инак ще забатачат всичко.

Джеймс се качи с асансьора на седмия етаж и отиде при останалите — на кафе.

— Има ли мераклии за блекджек?

— А, хич не си прави устата, обирджия с обирджия — каза Робин. — Ти си ученик на най-изпечения измамник, живял някога под слънцето.

Всички от четворката бяха във върхова форма и очакваха с нетърпение сватбата. Въпреки времевата разлика се разотидоха чак след полунощ по стаите. Но дори тогава Джеймс продължи да се мята в леглото и да умува над един-единствен въпрос:

— Какво ли е намислила пък сега?

Глава 20

През август Бостън е приятен град, както всъщност и всички други градове в Америка, и четиримата си направиха дълга закуска в стаята на Джеймс.

— Мен ако питате, хич не му се жени — каза по едно време Жан-Пиер. — Ти, Стивън, си капитан на четворката. Предлагам си услугите: нямам нищо против да заема мястото му.

— Ще ти струва четвърт милион долара.

— Готов съм да ги платя — отвърна французинът.

— Да де, но ги нямаш — възрази Стивън. — Разполагаш само със 189 474,69 долара, една четвърт от онова, което сме си прибрали досега, ето защо решавам младоженец да бъде Джеймс.

— Помощ! Англосаксонски заговор! — викна Жан-Пиер. — Щом Джеймс осъществи успешно плана си и разполагаме с цялата сума, отново ще подхвана пазарлъка, така да знаете.

Дълго си бъбриха и се смяха. Стивън ги гледаше натъжен: беше му мъчно, че ще се виждат много рядко, когато — всъщност, ако, поправи се свъсен той — планът на Джеймс се увенчаеше с успех. Ако четворката работеше за, а не срещу Харви Меткаф, той досега щеше да е най-богатият човек на земята.

— Къде се отнесе, Стивън?

— А, да, извинявайте. Не бива да се разсейвам. Ан ми е възложила нещо.

— Пак се почна — завайка се Жан-Пиер. — В колко часа трябва да се явим, професоре?

— След един час, облечени като за случая, за да направим последен оглед на Джеймс и да го заведем в черквата. Я, Жан-Пиер, иди да купиш четири карамфила: три червени и един бял. А ти, Робин, се погрижи за таксито. Аз ще държа под око Джеймс.

Робин и Жан-Пиер запяха фалшиво с цяло гърло „Марсилезата“ и се отправиха към вратата. Джеймс и Стивън ги изпроводиха с погледи.