Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 142

— И през ум не ми е минавало, че ще доживея да видя това — сподели Жан-Пиер.

— На мен също — призна си Робин, — но сега не бих казал, че съм особено щастлив.

— Дайте да отвърнем както подобава на предизвикателството — намеси се Стивън. — Предлагам да се наредим на опашката, за да поднесем поздравленията си, но поотделно. Аз ще съм пръв. Ти, Робин, ще бъдеш втори, но застани най-малко двайсетина души зад мен, а ти, Жан-Пиер, ще бъдеш трети, на двайсетина души след Робин. Дръжте се естествено! Какво толкова! Ние сме приятели на Джеймс от Англия. Щом се наредите на опашката, надайте ухо и се опитайте да разберете от разговорите кой е близък приятел на Харви. После застанете точно пред него. Когато ви дойде ред да се ръкувате, Харви вече ще гледа човека отзад, понеже вас не ви познава и ще иска да си поговори с него. Така ще минем между капките и той няма да ни познае.

— Блестящо, професоре! — възкликна Жан-Пиер.

Опашката сякаш нямаше свършване. Покрай протегнатите ръце на господин и госпожа Меткаф, на граф и графиня Лаут, на Ан и Джеймс се нижеше върволица най-малко от хиляда души. Накрая дойде редът и на Стивън, който мина победоносно покрай младоженците.

— Радвам се, че си тук — каза Ан.

Стивън не отвърна нищо.

— Приятно ми е, че те виждам.

— Всички ние, Джеймс, сме във възторг от плана ти.

Стивън се шмугна в голямата бална зала и се спотаи зад една от колоните в дъното, възможно най-далеч от многоетажната сватбена торта насред помещението.

После дойде ред и на Робин, който не посмя да погледне Харви в очите.

— Колко мило, че си направи труда да пристигнеш толкова отдалеч — възкликна Ан.

Робин изпелтечи нещо.

— Дано днес прекараш добре, Робин.

Джеймс очевидно се забавляваше, както никога през живота си. След номера, който му беше извъртяла Ан, сега му беше много приятно да гледа как и останалите от четворката се чувстват като в небрано лозе.

— Голям негодник си, Джеймс.

— По-тихо, мой човек, че ще те чуят майка ми и баща ми.

Робин също хлътна в балната зала и след като надзърна зад всички колони, най-сетне откри Стивън.

— Всичко наред ли е?

— Струва ми се, че да, но не искам да му виждам повече очите. Кога е самолетът за Англия?

— Довечера в осем. А сега се отпусни. И внимавай да не изтървем Жан-Пиер.

— Пак добре, че не си обръсна брадата.

Французинът се здрависа с Харви, който вече се бе извърнал към следващия гост на опашката, бостънски банкер, негов близък приятел — Жан-Пиер го беше прередил най-безочливо.

— Радвам се да те видя, Марвин!

Жан-Пиер също не беше разпознат. Целуна Ан по двете бузи, изшушука й в ухото:

— Гейм, сет и мач за Джеймс!

После тръгна да търси Стивън и Робин. Но на пътя му се изпречи една от шаферките и той забрави първоначалните инструкции.

— Харесва ли ви сватбата? — изгука момичето.

— Иска ли питане! Винаги съдя за сватбите по шаферките, а не по булката.