Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 137

— Що не си…

— Млъквайте и двамата — прекъсна ги Джеймс.

По лицата им се изписаха изненада и уважение.

— Нахвърлял съм някои неща, върху които да поработите. — Той раздаде на всеки от четворката два гъсто изписани на машина листа. — Добавете ги към папките като страници 74 и 75, ще имате с какво да се занимавате най-малко месец. И накрая всички сте поканени на сватбата на госпожица Ан Съмъртън и Джеймс Бригсби. Остава малко време, няма да си усложнявам живота и да ви пращам официални покани, но знайте, че съм запазил места за самолета следобед на втори август и че всички имаме стаи в бостънския „Риц“. Надявам се да ме удостоите с честта и да ми станете шафери.

Дори Джеймс си се възхити колко е оправен. Останалите си получиха изумени самолетните билети и още напътствия.

— Ще се срещнем в три следобед на летището и по време на полета ще ви препитам за папките.

— Слушаме, шефе! — възкликна Жан-Пиер.

— Ти, Жан-Пиер, ще ми отговаряш на въпросите и на френски, и на английски, понеже на презокеанската телефонна линия ще се наложи да ползваш и двата езика и да създаваш впечатлението на пръв спец по чуждите валути.

Тази вечер никой не посмя да пуска шегички по адрес на Джеймс и докато се връщаше с колата към Лондон, той се чувстваше нов човек. Не само се беше откроил като звездата в плана за Оксфорд, но сега и командваше парада и останалите трима му се подчиняваха безпрекословно. Нищо чудно да се издигнеше в очите и на оня стар мърморко — баща си.

Глава 19

Както никога, Джеймс се яви пръв на срещата на летище „Хийтроу“. Беше получил надмощие и нямаше намерение да го губи. Последен пристигна Робин, стиснал под мишница цял куп вестници.

— Какво правиш бе, човек! Връщаме се вдругиден! — напомни му Стивън.

— Знам, но се изнервям, ако остана без английски вестници, затова си взех и за утре.

Както подобава на французин, Жан-Пиер вдигна отчаян ръце.

Предадоха багажа на трето гише и се качиха на самолета от полет 747 на „Бритиш Еъруейс“ за международно летище „Логан“.

— Прилича ми на футболно игрище — отбеляза Робин, след като влязоха в огромния самолет.

— Побира триста и петдесет души. Горе-долу, колкото са запалянковците, които заслужават повечето английски отбори — заяде се Жан-Пиер.

— Престанете — скастри ги свъсен Джеймс. Така и не беше разбрал, че се притесняват от пътуването и просто се опитват да се поотърсят от напрежението.

После, докато самолетът се извисяваше, и двамата се престориха, че четат, но веднага щом се изкачиха на хиляда метра и надписът „Затегнете коланите“ угасна, на бърза ръка си възвърнаха формата.

Четиримата дълго се бориха с жилавото студено пиле в пластмасови чинии и с алжирското червено вино.

— Дано тъст ти, Джеймс, ни нахрани по-добре — отбеляза Жан-Пиер.

След като хапнаха надве-натри, Джеймс им разреши да си изгледат филма — „Ужилването“, но при условие, че веднага щом той свърши, тримата ще се явят един по един на препитването при него. Робин и Жан-Пиер се преместиха за прожекцията петнайсетина реда по-назад. Стивън предпочете да остане на мястото до Джеймс и да се яви на импровизирания изпит.