Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 132

— Да, следвал съм там. В „Хаус“.

— В къща ли? Това пък какво е? — попита Харви.

— Така наричаме колежа „Крайст Чърч“.

— Никога няма да запомня всички тия колежи в Оксфорд.

— Трудничко си е, господине.

— Стига с това господине. Викай ми Харви. Та както ви разправях, срещнахме се в „Кларъндън“ и ония приятелчета съвсем си глътнаха езиците, взеха да пелтечат, добре че беше онова грохнало старче, обзалагам се, че е прехвърлил деветдесетте. Голата истина си е, че тия хора не знаят как да си поискат пари от милионер, затова ги извадих от затруднението и взех нещата в свои ръце. Цял ден ги бях слушал как превъзнасят ненагледния си Оксфорд, затова реших да им запуша устата и им драснах чек за четвърт милион в зелено.

— Много щедро сте постъпили, Харви.

— Ако дядката ми беше поискал половин милион, щях да му го дам. Джеймс, виждаш ми се бледичък. Да не ти е зле?

— Извинявайте. Не, добре съм. Просто ми стана интересно, толкова сладкодумно разказвате за Оксфорд.

В разговора се включи и Ан.

— Споразумял си се, татко, със заместник-ректора да не разгласяваш дарението, дал си обет за мълчание и трябва да обещаеш никога повече да не говориш за това.

— Мисля да си облека за пръв път тогата през есента, на откриването на библиотека „Меткаф“ в Харвардския университет.

— Не, господине, не бива да го правите — изпелтечи прекалено припряно Джеймс. — Можете да обличате тогата само за тържествата в Оксфорд.

— Колко жалко! Но такива сте си вие, англичаните, държите много на етикета. Та покрай това се сетих, че трябва да обсъдим сватбата. Предполагам, ще предпочетете да живеете в Англия.

— Да, татко, но всяка година ще ви идваме на гости, а докато ти караш отпуска си в Европа, можеш да отсядаш у нас.

Сервитьорите разчистиха за пореден път масата и се появиха с любимите ягоди на Харви. Ан се опита да насочи разговора към семейни теми и да попречи на баща си да се впусне отново да разказва какво е вършил през последните два месеца, докато Джеймс правеше точно обратното — насърчаваше го.

— Кафе, ликьор?

— Не, благодаря — отвърна Харви. — Само сметката. Мисля, Розали, да се почерпим в апартамента ми в „Кларидж“. Искам да ви покажа нещо: малка изненада.

— Изгарям от нетърпение да я видя, татко. Обичам изненадите. А ти, Джеймс?

— И аз ги обичам, но за днес ми стигат.

Джеймс отиде да закара алфа ромеото в гаража на хотела и остави Ан за малко насаме с баща й. Хванати под ръка, двамата тръгнаха бавно по Кързън стрийт.

— Нали е прекрасен, татко?

— Да, голям симпатяга. Е, в началото беше доста вързан, но после се поободри. Божичко, дъщеря ми ще става английска благородничка! Майка ти ще си умре от щастие, а аз съм доволен, че най-после сложихме край на глупавата ни сръдня.

— О, тате, ти направи много, за да си изгладим отношенията.