Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 133

— Така ли? — изненада се Харви.

— Ами да! Последните няколко седмици имах възможност да премисля нещата. Казвай сега, каква е малката ти изненада?

— Имай търпение, миличка! Ще видиш. Това ти е сватбеният подарък.

Джеймс ги настигна пред входа на хотела. От изражението на Ан разбра, че Харви е дал бащиното си одобрение.

— Добър вечер, господине! Добър вечер, милорд!

— Здравей, Албърт. Ще поръчаш ли от мое име кафе и бутилка „Реми Мартен“. Нека ги качат в стаята.

— Веднага, господине.

Джеймс попадаше за пръв път в кралския апартамент. От малкия вестибюл се влизаше в спалнята отдясно и в дневната, която се падаше вляво. Харви ги поведе направо към дневната.

— Сега, деца, ще видите сватбения си подарък!

Отвори с размах вратата: точно срещу тях, на стената в дъното висеше картината на Ван Гог. Двамата я погледнаха и съвсем онемяха.

— И аз, като я видях, се почувствах по същия начин — шашнах се — съобщи Харви.

— Татко! — успя да пророни Ан, след като преглътна. — Ван Гог! Но ти открай време си мечтаеше да имаш негова картина. Не мога да те лиша от удоволствието да я притежаваш, пък и къде да я държа? Опасно си е — за разлика от теб ние не разполагаме със засилена охрана — изпелтечи младата жена. — Не можем да допуснем да жертваш гордостта на своята колекция, нали, Джеймс?

— То се знае! В никакъв случай не можем да го допуснем — натърти, до немай-къде разчувстван, той. — Сложа ли в къщата си такава картина, няма да имам и миг спокойствие.

— Дръж я в Бостън, татко, в обстановка, достойна за нея.

— Мислех, че все пак ще оцениш щедростта ми, Розали.

— То оставаше да не я оценя, татко. Но не мога да поема такава отговорност. Освен това мама също трябва да има възможност да се наслаждава на картината. Пък ако толкова държиш, можеш да я завещаеш на нас с Джеймс.

— Чудесно си се сетила, Розали, браво на теб. Така и ти, и аз ще й се радваме. Но сега трябва да измисля друг сватбен подарък. Розали успя да ме размекне и да ме убеди, Джеймс, а това не е ставало от двайсет и четири години.

— Я не си криви душата, татко, напоследък ми се е случвало два-три пъти, мисля да го направя още веднъж.

Без да й обръща внимание, Харви продължи да дърдори:

— Точно така, ще ви подаря трофея от конните надбягвания — оповести той и посочи великолепната бронзова скулптура на жребец и на жокей с жокейско кепе, обсипано с диаманти. — Надбягванията на хиподрума „Аскот“ са толкова важни, че всяка година връчват на победителя нова статуетка, значи трофеят си е мой за цял живот.

Джеймс беше благодарен, че ако не друго, фигурката поне е истинска.

Донесоха кафето и коняка и тримата седнаха да обсъдят подробностите около сватбата.

— И така, Розали, другата седмица трябва да дойдеш в Линкълн и да помогнеш на майка си с подготовката, инак тя ще вземе да си глътне езика от притеснение и да оплеска всичко. А ти, Джеймс, трябва да ми кажеш колко души ще поканиш, за да им запазя стаи в „Риц“. Венчавката ще се състои в черквата „Тринити“ на Копли Скуеър, след това ще вдигнем сватба у дома в Линкълн, ще си направим истинско английско увеселение. Така става ли, Джеймс?