Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 130

— Това, татко, е Джеймс. Запознай се, Джеймс, с баща ми.

Той се изчерви, сетне пребледня като платно и накрая позеленя.

— Драго ми е, моето момче! Розали ми е разказвала толкова много за теб, че вече не ме свърташе да се запознаем.

Глава 17

— Викай ми Харви.

Джеймс стоеше като истукан — беше изгубил ума и дума. Ан побърза да наруши мълчанието.

— Ще пийнеш ли уиски, Джеймс?

Той едвам си възвърна дар словото.

— Благодаря.

— Искам да знам всичко за теб, млади момко — продължи Харви, — с какво се занимаваш и защо през последните седмици почти не видях дъщеря си, макар че, струва ми се, съм наясно с отговора.

Джеймс изгълта на един дъх уискито, а Ан побърза да напълни отново чашата му.

— Почти не си видял дъщеря си, понеже постоянно съм на снимки и не се свъртам в Лондон — рече тя.

— Знам, Розали…

— Джеймс ме познава като Ан, татко.

— Кръстили сме те Розали. На нас с майка ти името ни харесва, не виждам защо да не харесва и на теб.

— Де се е чуло и видяло, татко, европейски топмодел да се казва Розали Меткаф? Всички приятели ме познават като Ан Съмъртън.

— Ти как мислиш, Джеймс?

— Вече си мисля, че изобщо не я познавам — отвърна той, малко по малко се окопитваше.

Харви очевидно не подозираше нищо. Не беше видял в лице Джеймс нито в галерията, нито в Монте Карло или на хиподрума „Аскот“, а днес в Оксфорд младежът се бе дегизирал и гримирал така, че изглеждаше най-малко на деветдесет години. На Джеймс вече му се струваше, че му се е разминало и Харви няма да го познае. Но как щеше да обясни в понеделник на останалите от четворката, че с последния — неговия план трябва да измамят не друг, а бъдещия му тъст?

— Дали да не седнем да вечеряме?

Без да чака отговор, Харви отиде в съседното помещение.

— Розали Меткаф — изшушука ядосан Джеймс, — дължиш ми обяснение!

Ан го целуна лекичко по бузата.

— Ти си първият човек, дал ми възможност да разгромя баща си по всички фронтове. Толкова ли не можеш да ми простиш?… Наистина те обичам…

— Ей, вие, двамата, идвайте де! Да си помисли човек, че се виждате за пръв път.

Ан и Джеймс отидоха при Харви и седнаха на масата. При вида на коктейла от скариди Джеймс се поразвесели и се сети как Стивън се е притеснил, задето може би е преиграл на вечерята, която е дал на Харви в „Модлин“.

— Е, Джеймс! Доколкото разбрах, вие с Ан вече сте определили деня на сватбата.

— Да, господине, стига да одобрявате и вие.

— То оставаше да не одобрявам! След като спечелих конните надбягвания на хиподрума „Аскот“, таях надежди Розали да се венчае за принц Чарлс, но съм доволен и ако граф вземе за жена единствената ми щерка.

И двамата се засмяха, въпреки че не им се стори особено смешно.

— Жалко, Розали, че тази година не дойде в Уимбълдън. Представяш ли си, отидох на турнира за жени в компанията на някакъв скучен изкуфял банкер от Швейцария!

Ан се спогледа с Джеймс и се подсмихна.

Келнерите разчистиха масата и дотикаха количка, върху която се мъдреше печено агънце. Харви го огледа заинтригуван.

— И все пак, скъпа — продължи да дърдори като навит той, — беше много мило от твоя страна да ми звъннеш в Монте Карло. Наистина си мислех, че няма да прескоча трапа. Направо няма да повярваш, Джеймс. Извадиха ми от корема жлъчен камък колкото бейзболна топка, представяш ли си! Добре че ме оперира един от най-великите хирурзи в света — Уайли Баркър, лекува и президента. Спаси ми човекът живота. — Харви издърпа припряно ризата си от панталона и показа върху увисналото си шкембе десетсантиметровия белег. — Какво ще кажеш, а?