Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 111

Карнеги гледаше как въоръжените полицаи се втурват нагоре по стълбите. Във въздуха се усещаше слаба миризма на изгоряло. Най-лошите му страхове май щяха да се сбъднат.

„Аз съм човекът, който идва последен – мислеше си той. – Винаги пристигам на местопрестъплението, когато екшънът е приключил.“ Беше свикнал да чака търпеливо като куче, но този път любопитството му надделя. Карнеги пренебрегна гласовете, които го съветваха да изчака долу, и тръгна след другите.

Лабораторията на горния етаж беше празна; там бяха само маймуните и трупът на Йохансон. Токсикологът лежеше по лице със счупен врат. Аварийният изход, който водеше към противопожарната стълба, беше отворен и през него влизаше чист въздух. Когато Карнеги отстъпи от мъртвото тяло, другите полицаи вече бяха на стълбата и крещяха на колегите си долу да внимават за беглеца.

– Сър?

Инспекторът се обърна към мустакатия мъж, който бързаше към него.

– Какво има?

Полицаят посочи към тестовата камера в дъното на лабораторията. Някой стоеше на прозореца й. Карнеги разпозна лицето, въпреки че беше доста променено. Беше Джером. Отначало си помисли, че лудият го гледа, но после осъзна, че не е така. Джером плачеше и се взираше в собственото си размазано отражение. След малко мрачното лице се отдръпна от зацапаното стъкло.

И други полицаи бяха забелязала мъжа. Придвижваха се към камерата и заемаха позиции зад работните плотове с готови за стрелба оръжия. Карнеги беше присъствал и преди на подобни ситуации – обикновено не завършваха добре. Щеше да има кръв, ако не се намеси.

– Не! – каза той. – Задръжте огъня!

Изблъска протестиращия полицай и тръгна спокойно към дъното на лабораторията. Подмина мивките, в които тлееха останките на „Сляпо момче“ и плота, под който неотдавна бяха намерили трупа на Данс. Една маймуна прекоси пътя му с наведена глава – влачеше се по пода и сякаш не забелязваше присъствието му. Карнеги я изчака да си намери дупка, в която да умре, и продължи към вратата на камерата. Беше открехната. Той хвана дръжката. Лабораторията зад гърба му притихна; всички очи бяха вперени в него. Дръпна вратата. Пръстите се напрегнаха върху спусъците. Никой не го нападна. Инспекторът влезе вътре.

Джером стоеше до отсрещната стена. Дори и да видя или да чу Карнеги, с нищо не го показа. Един макак лежеше в краката на мъжа и стискаше края на панталона му с мъртвата си ръка. Друг скимтеше в ъгъла и се държеше за главата.

– Джером?

Въобразяваше ли си, или в помещението наистина миришеше на ягоди?

Мъжът примигна.

– Арестуван си – каза му инспекторът.

Джером махна ръка от раната в ребрата си и започна да се гали по чатала.

– Твърде късно – отрони през вцепенената си уста.

Усещаше как вътрешностите му пламват за последен път. Оставаха му броени секунди. Смъртта беше тук, виждаше я съвсем ясно. Как изглеждаше ли? Като поредната съблазън; още една сладка черна дупка, която чака да бъде запълнена, задоволена и оплодена.

Перинеумът на Джером се сгърчи в спазъм, който се разпространи като светкавица по члена му, а после и нагоре по гръбнака. В гърлото му се надигна смях.