Читать «Далеч от очите, далеч от ума» онлайн - страница 58

— Да, и аз мисля, че е странна.

Джена я изгледа присмехулно.

— Знаеш ли какво? Ние с теб си приличаме.

— Да, може би — отговори Аманда. — Но това не значи, че ще станем приятелки — бързо добави.

— Разбира се, че не — увери я Джена.

— Добре. — Аманда се изправи. — Да отидем в кухнята и да си намерим нещо за ядене. А и да кажа на майката на Трейси, че ще поостанеш.

— Ами ако не позволи? — попита Джена.

Аманда се усмихна.

— Ще й се наложи да свикне с друга дъщеря. Такава, каквато винаги получава своето.

14

На следващия ден в часа за деца с дарба нямаше отсъстващи и Серена имаше възможност да избира измежду всички ученици.

— Е — каза й мадам, — вече се видяхте с Чарлс, Емили, Кен и Джена, значи остават Трейси, Мартин, Сара и Картър.

„Не искам да съм аз“ — примоли се безмълвно Аманда. Все някак трябваше да избегне срещата със Серена. Кой знае какво можеше да издаде, докато е под хипноза?

Мадам не остави избора на стажантката.

— Бих искала да прекарате известно време с Картър, госпожице Ханкок.

Младата жена вече се беше отказала да моли учителката да я нарича с малкото й име.

— Защо с него?

И на Аманда й беше любопитно. Картър бе единственият ученик, за когото не знаеше нищичко. Той никога не говореше и тя нямаше представа каква е специалната му дарба.

— Смятаме, че Къртър има амнезия — обясни мадам. — Преди месец един от нашите преподаватели го откри да се скита сам из улиците. Разпитвахме го и момчето изглежда много интелигентно, но не говори и не общува по никакъв начин. Не знаем нищо за него.

— Тогава защо е в този клас? — пожела да узнае Серена.

— Надявахме се, че Картър ще извлече полза от близостта с други специални младежи — обясни мадам.

Серена не изглеждаше особено заинтригувана, ала имаше още въпроси:

— Щом не общува, откъде знаете името му?

— Не го знаем — отговори учителката. — Нарекохме го на мястото, където беше намерен — улица „Картър“ в западната част на града. Моето мнение е, че хипнозата може наистина да му се отрази добре.

— О — възкликна Серена, ала вече като че ли бе изгубила интерес, защото продължи да оглежда стаята. — Всъщност, искам да се видя с Емили.

Мадам присви очи.

— Но вие вече работихте с Емили — възрази тя.

— Има още над какво да работим — настоя Серена.

— Но…

— Имам разрешение от директор Джаксън — напомни стажантката.

— Добре — отвърна мадам, ала в гласа й нямаше ентусиазъм. — Емили?

Момичето послушно излезе от стаята заедно със Серена. Мадам ги проследи с поглед, а на лицето й се настани явно недоверие. Аманда се обърна, за да погледне Джена. Не бе нужно да умее да чете чужди мисли, за да отгатне какво се пита другото момиче.

Най-сетне мадам застана с лице към тях и се обърна към класа:

— В предишни уроци сме говорили за връзката между тяло и съзнание. Днес ще направим някои йога упражнения, които могат да се окажат полезни при установяването на контрол над телата ни.

Аманда остана доволна. Надяваше се, че като се концентрира над тялото си, няма да мисли за ставащото в главата й. Присъедини се към останалите, които разбутваха чиновете и столовете настрана, за да освободят място на пода за йога упражненията. Мадам донесе постелки и ги нареди по земята.