Читать «По-добре късно, отколкото никога» онлайн - страница 67

— Не. — Кен се обърна към Джена. — От твоя.

Джена го зяпна.

— Моят баща не е мъртъв.

Кен вдигна ръка, а с другата потърка челото си.

— Чакай… да. Добре. Ще й кажа.

Всъщност до момента никой не бе виждал или чувал Кен да разговаря с мъртвите. Всички в стаята се смълчаха и зачакаха.

Лицето на момчето се проясни и Кен се вгледа в Джена.

— Починал е преди осем години, Джена. От огнестрелна рана в някакво сбиване. Иска да ти предам съобщение.

— Това е лудост — разпалено рече Джена. — Не знам кой ти говори, Кен, но не е баща ми. Стюарт Кели е жив и здрав и ще ме вземе след по-малко от трийсет минути.

— Той е измамник — заяви Кен. — Баща ти каза, че този мъж те е проучил. Онзи е професионален комарджия. Иска да използва дарбата ти за четене на мисли, за да печели на покер.

— Не е вярно! Той се е срещал с майка ми в болницата. Тя щеше да разбере, ако е измамник.

— Уверена ли си, че се е срещал с майка ти, Джена? — тихо попита мадам.

Аманда бръкна в чантата си и предложи:

— Ето, използвай телефона ми. Обади се в болницата и попитай дали е приемала посетители.

— Няма — викна Джена.

Кен отново потри челото си.

— Той е измамник, Джена. Има и съучастник, който работи заедно с него. Някой на име Арни. Чувала ли си го?

Арни. Мъжът от ресторанта, който познаваше баща й отпреди. Играта на покер в задната стаичка. Стомахът на момичето се сви.

— Това не е истина! — искаше да изкрещи тя, но от устата й излезе само шепот.

— Баща ти, истинският ти баща, иска да ти предам съобщение, Джена — обясни Кен. — Той се опитва да те предпази. Трудно му е било да се свърже с мен, но не се е отказал.

Джена избухна в сълзи.

Не си спомняше откога не е плакала. Джена Кели не плачеше. Това беше казала и на Емили, когато приятелката й направи онова предсказание за висок, тъмен, хубав непознат. Непознат, заради когото имаше лоши предчувствия. Който щеше да разплаче Джена.

Трейси се приближи и я прегърна. Джена не се отдръпна. Усети, че и другите стават от местата си, приближават се и я обграждат. Дори и Чарлс се приближи. Мадам също дойде. Само Картър Стрийт остана на мястото си, както винаги без да съзнава какво се случва.

Всички останали изградиха стена от подкрепа около нея, закриляха я, даваха й сила. Ала тя не можеше да спре да плаче.

Скри лице в ръце.

— Всичко е наред — дочу нежен глас. — Наплачи се.

Звучеше като Аманда, но, разбира се, това бе невъзможно.

Бавно сълзите започнаха да пресъхват и Джена чу гласа на мадам над главите им:

— Ето затова трябва да се закриляме. Има хора, които ще се опитат да ни използват. Кой знае какво иска този мъж всъщност. Възможно е да е част от нещо по-голямо, от някакъв заговор. Ние винаги сме в опасност във външния свят, деца. Онова, което се случва на Джена, трябва да ни бъде за урок. Ние сме заедно в това.

— Защо не успях да прочета мислите му? — шепнешком попита момичето.

— Кой знае — простичко отвърна мадам. — Може и той да има дарба.

— И откъде е разбрал, че майка ми не си е у дома, когато дойде да почука на вратата ни?

Учителката нежно я погали по главата.

— Както казах вече, възможно е да са замесени и други хора.