Читать «По-добре късно, отколкото никога» онлайн - страница 5

Трудно бе да повярва, че тези двама приветливи родители бяха причината за предишните страдания на Трейси. Не го бяха правили нарочно — сега те наистина съжаляваха и Джена виждаше, че се опитват да се поправят.

— Радвам се, че съм тук — отвърна им тя. — Особено като знам къде можеха да ме пратят.

И точно тогава седемте други причини за честите изчезвания на Трейси се появиха, връхлитайки в стаята.

— Джена!

— Хей, Джена!

— Джена, ще ни прочетеш ли приказка?

Джена отстъпи разтревожена. Седемзначките бяха покрити с петна.

— Била ли си болна от шарка? — попита я Трейси.

— Не знам — честно отвърна приятелката й.

Не си спомняше да е боледувала от шарка, а дори и да я беше изкарала като малко дете, майка й никога не й бе споменавала такова нещо. Напълно възможно обаче бе майка й да е била толкова пияна, че да не бе забелязала, че детето й е покрито с пъпки, и то да бе оздравяло от само себе си.

— Няма нищо, те вече не са заразни — увери я Трейси.

Джена се опита да отвърне на ентусиазираните им поздрави:

— Здравейте, Санди, Ранди, Манди…

Не можа да си спомни всичките им имена. Пък и имаше ли смисъл? Момиченцата бяха еднакви и нямаше начин да свърже всяко от тях с правилното име. Дори обривът от шарката изглежда се бе разпространил на съвсем същите места по всяко лице.

Тъкмо раждането на седемзнаците преди пет години бе отклонило вниманието на родителите от Трейси. Вината не бе на децата, не и в действителност, ала Джена не можеше да вини съученичката си за това, че не питае съвсем сестрински чувства към тях. Едва през изминалия месец Трейси бе започнала да се сближава с малките момиченца.

— Не притеснявайте Джена сега — смъмри ги госпожа Девън. — Тя навярно е уморена.

— И гладна — добави Трейси. — Качвай се в стаята ми, Джена, аз ще донеса нещо за хапване.

Джена знаеше къде се намира стаята на приятелката й, защото беше нощувала там преди по-малко от месец. Ала не бе сигурна дали Трейси си спомня това, понеже последния път, когато бе гостувала тук, Трейси всъщност не бе Трейси. Тогава тяхната съученичка Аманда Бийсън бе обсебила напълно тялото на Девън.

Джена се метна на едно от двете легла в стаята на съученичката си и се замисли за така наречената „дарба“ на Аманда. Момичето бе крадец на тела, което звучеше много по-готино, отколкото беше на практика. За нейно нещастие Аманда не можеше просто ей така да щракне с пръсти и да се превърне в космонавт или рок звезда. Тя можеше да заеме тялото на някой човек, само ако почувстваше съжаление към него. И ако я обземеше силно усещане за жалост към някого, Аманда можеше да се окаже впримчена в чуждото тяло.

Преди време Трейси със сигурност бе достойна за съжаление, и то не само защото избледняваше. Тя бе дори по-жалка, когато се виждаше. Беше кльощава — толкова недоразвита, че даже сутиен не носеше. Косата й бе изтощена и провиснала, бебешорските дрехи, които носеше, не й стояха добре, а стойката й бе ужасна. Трейси бе неспокойна, стеснителна и винаги изглеждаше уплашена. В очите на някой като Аманда Бийсън, която пък бе най-харесваното момиче в гимназия „Медоубрук“, Трейси Девън бе наистина достойна за съжаление.