Читать «По-добре късно, отколкото никога» онлайн - страница 10

Нямаше да бъде толкова лошо да е крадец на тела, ако можеше да си избира телата, които краде. За нещастие не можеше просто да щракне с пръсти и да стане Мис Тийн Америка. Първо трябваше да изпита жалост. А не беше лесно да изпита съжаление към някой като как й беше името на онази, която спечели Олимпийските игри. Вместо това Аманда се бе превърнала в едно момиче, което го блъсна кола; в изтормозена съпруга; в момче, с което хулиганите вечно се заяждаха. И в Трейси Девън.

Добре де, всичко това си беше доста странно, но не смяташе, че мястото й е в класа на откачалките. От Трейси насам не беше крала ничие тяло, а колкото по-дълго време се въздържаше от съжаление към някого, толкова повече намаляваше вероятността отново да изпита онова усещане. Само ако можеше да убеди мадам в това и да се освободи от Света на чалнатите…

Мислите й бяха прекъснати от тихия писък на Бритни.

— Олеле! Не се обръщайте, Кен Престън идва насам.

Софи, естествено, пренебрегна предупреждението на Бритни и се обърна.

— Много е готин — отбеляза тя.

Безспорно бе и дори Нина нямаше какво да възрази. Когато едно момче бе високо и широкоплещесто, когато копринената му пясъчно руса коса падаше върху изумруденозелени очи, когато имаше сладки трапчинки и квадратна челюст, момчето бе истински желано. До преди два месеца Кен бе звездата на футболния отбор на „Медоубрук“, когато претърпя някакъв инцидент, ала той все така си изглеждаше като атлет и само това имаше значение.

Аманда го наблюдаваше с интерес. Още не ги бе забелязал, но ако продължаваше да върви в същата посока, щеше да мине точно край тяхната маса. О, да, Кен Престън беше много сладък и много желан от момичетата в гимназия „Медоубрук“. И Кен Престън посещаваше часовете за деца с дарба, заедно с Емили Сандърс, Чарлс Темпъл и Аманда Бийсън.

Когато се приближи, момичетата веднага отвърнаха погледи от него и се взряха едно в друго. Щом стигна до тях, Нина попита високо:

— Някой иска ли доматите ми?

Гласът й привлече вниманието му, ала той не погледна към Нина.

— Здрасти, Аманда.

— Здрасти, Кен — отвърна тя.

Той отмина и Аманда се възгордя от възхищението на приятелките си.

— Мисля, че те харесва — развълнувано рече Софи.

Нина обаче завъртя очи.

— Защото й каза здрасти?

— Е, мен не ме заговори — унило додаде Бритни.

— Миналата пролет дойде на купона ми при басейна у дома, а дори не ме помни — добави и Софи.

— Е, аз го виждам всеки ден — обясни им Аманда. — Той също е в класа за деца с дарба.

С доволство загледа как Нина зяпва.

— Шегуваш се!

Аманда се усмихна.

— Аз искам доматите ти.

Докато солеше салатата, тя забеляза още две от съученичките си от специалния клас, които минаха между масите. Този път обаче й се прииска да се скрие под масата, за да не я видят. Да поздрави Трейси Девън и Джена Кели нямаше никак да впечатли приятелките й.

За щастие двете момичета поеха в друга посока и Аманда въздъхна с облекчение. Добре, може и да беше снобка и повърхностна, ала нима имаше друг избор? Сега, повече от всякога, трябваше да пази репутацията си.