Читать «По-добре късно, отколкото никога» онлайн - страница 8

— Толкова е сладка — възкликна Софи и Бритни неистово закима в знак за съгласие, но Нина не бе толкова ентусиазирана.

— Не съм убедена… Роклята си е хубава, но не е ли прекалено впита около бедрата ти?

— Такава и трябва да бъде — уведоми я Аманда. — Прилепнала. — Тя натърти на думата с присвити очи.

В старите времена, като например преди месец, един такъв поглед щеше да превърне Нина в трепереща пихтия, изпълнена със съжаление. Ала напоследък приятелката й не бе така лесна за управляване. Сякаш Нина оспорваше властта на Аманда като царица майка на осми клас в гимназия „Медоубрук“. И това не й бе за първи път.

Аманда забеляза, че Софи и Бритни се споглеждат. Знаеше, че трябва да защити титлата си веднага и да им напомни кой командва. Врътна се леко пред огледалото и кимна доволно.

— Страхотна е, тъкмо като за мен, ще си я купя — твърдо заяви тя.

Докато плащаше, се озърна към мястото край изхода на магазина, където момичетата я чакаха. Не можеше да чуе какво им казва Нина, ала неспокойното изражение на Софи и кратките погледи, които Бритни й мяташе, я разтревожиха. Когато за пореден път извади кредитната карта на майка си, тя тихомълком се закле, че неотдавнашната промяна, настъпила в нея, няма да разруши положението й в обществото.

Приятелките излязоха от бутика и тръгнаха през мола, слязоха долу с ескалатора и отидоха при осемте заведения за бързо хранене.

— Хайде да си вземем пица — предложи Нина.

Софи и Бритни погледнаха Аманда. Тя обаче, без да бърза, плъзна поглед към щанда с китайското, после към „Бъргър Кинг“ и нататък.

— Аз отивам към салатения бар — обяви накрая.

Нямаше никаква причина всяка от тях да не си купи каквото иска за обяд, защото всички клиенти взимаха подносите с храната и сядаха на масичките в средата. Ала бе традиция групичката да си купува заедно обяда и да се храни заедно, и Аманда остана доволна да види, че Софи и Бритни я следват към салатения бар. Секунди по-късно и Нина се присъедини към тях. Мислено Аманда си написа още една точка.

Ала Нина не се предаваше. Още щом се настаниха на една маса и оставиха салатите си, тя зададе въпроса, който Аманда очакваше и от който се страхуваше.

— Как е новият ти клас? — попита Нина. — Как го наричаха, „за деца с дарба“ ли?

Аманда бавно задъвка една морковена пръчица. Но все някога щеше да й се наложи да отговори.

— Добре е. — Знаеше си, че този отговор няма да бъде достатъчен за Нина, и се оказа права.

— Защо го наричат така? — пожела да знае Нина. — Не се обиждай, Аманда, но ти не си гений.

— Всъщност нямам ни най-малка представа защо хората го наричат така — нехайно отвърна Аманда. — Учениците там не са ужасно умни или нещо подобно.

Нина продължаваше да настоява:

— Обаче ти явно си специална по някакъв начин, щом са те избрали да участваш. Като Специалния Ед.

Аманда се напрегна. „Специалният Ед“ бе термин, с който наричаха часовете, посещавани от деца, неспособни да се справят с работата, която съучениците им извършваха в нормалните часове.