Читать «Окото господне» онлайн
Джеймс Ролинс
Джеймс Ролинс
Окото Господне
(книга девета от поредицата "Сигма форс")
На татко, който ни даде крилете… и ни пусна да летим във висините.
Разграничаването на минало, настояще и бъдеще просто е упорита илюзия.
Алберт Айнщайн
Исторически бележки
Що е „истина“? Сложен въпрос, когато става дума за миналото. Уинстън Чърчил твърди, че „историята се пише от победителите“. Ако е прав, на кой исторически документ можем да вярваме? Писмените извори обхващат последните около шест хиляди години и проследяват само няколко човешки крачки на тази планета. И дори тези сведения са пълни с празноти, които превръщат историята в оръфан, прояден от молци килим. Най-важното е, че тъкмо в тези „дупки“ са потънали много от най-големите загадки, които чакат своето преоткриване, включително жизненоважни промени — изключително редки събития, които дават нова насока на цивилизациите.
Такова събитие се случва през 452 г., когато свирепата войска на хунския владетел Атила опустошава цяла Северна Италия. Рим е безпомощен пред тези варварски орди и е напълно логично да падне. Папа Лъв I излиза от града и посреща Атила на брега на езерото Гарда. Двамата разговарят тайно насаме — няма писмени данни какво са обсъждали. След срещата Атила се отказва от сигурна победа, от плячкосването на Вечния град, и незабавно напуска Италия.
Защо? Какво го е накарало да вземе такова решение? Историята не дава отговор на този въпрос.
Прелистете тази страница и ще видите колко малко е оставало да се самоунищожим — изгубен момент от миналото, в който западната цивилизация едва сама не се нанизва на острието на меча, известен като „меча на Бог“.
Научни бележки
Що е „реалност“? Това едновременно е и най-простият, и най-сложният въпрос. През вековете той е измъчвал философи и физици. В „Държавата“ Платон описва истинския свят като бледа сянка върху стена на пещера. Вгледайте се по-внимателно в нещо, което ви изглежда плътно, и ще установите, че то представлява маса от атоми. Разбийте тези атоми и ще откриете мъничко здраво ядро от протони и неутрони, заобиколено от празни обвивки, състоящи се от няколко орбитиращи електрона. Но дори тези елементарни частици могат да бъдат разделени на по-малки: кварк, неутрино, бозон и така нататък. Продължете още по-надълбоко и ще се озовете в странен свят, обитаван само от вибриращи енергийни струни, които може би всъщност са огънят, хвърлящ Платоновите танцуващи сенки.
Също толкова странно ще ви се стори, ако се вгледате навън, в нощното небе, в непонятния безкрай, безграничната празнота, осеяна с милиарди галактики. И дори това е възможно да е само една от многобройните вселени, които постоянно се разширяват и образуват мегавселена. Ами собствената ни вселена? Последната хипотеза е, че всичко, което преживяваме — от най-миниатюрната вибрираща енергийна струна до онази огромна галактика, въртяща се около въртоп от черни дупки, изкривяващи реалността, — може би е само холограма, триизмерна илюзия, или с други думи, че живеем в симулирана реалност.
