Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 95

С разтреперани ръце Моро изхвърли остатъците от свинското му шу в кошчето, заключи кабинета си и включи охранителната система. Напусна потъналия в тишина лабиринт от офиси, качи се в асансьора и натисна бутона за партера. Асансьорът тръгна... и изведнъж спря между етажите.

Моро натисна бутона отново и отново. Натисна и останалите бутони. Нищо. В отчаянието си натисна бутона за аварийна помощ, който трябваше да сигнализира на охраната във фоайето.

Нищо.

Издърпа червения бутон.

Нищо.

В този миг забеляза, че миниатюрният екран, върху който се изписваха номерата на етажите, започва да премигва. Слава богу! Някой бе разбрал, че е заседнал. На екрана се появиха някакви знаци. Съобщение. Моро го зяпна смаяно. Не вярваше на очите си.

МОРО, ПО-ДОБРЕ ПЪХНИ ПРЪСТ

В ГЪРЛОТО СИ. СЛОЖИХ ОТРОВА В

ТВОЕТО МУ ШУ. ПРИЯТНА ВЕЧЕР.

*

Роналд Хорват, шеф на охраната в небостъргача, който се издигаше на „Ексчейндж Плейс" № 1, проследи с поглед техниците от фирмата за поддръжка на асансьорите, които най-сетне успяха да свалят кабината на партера и да отворят вратите. Потръпна при неприятната миризма, която долетя отвътре - зловонна смес от бълвоч и китайска храна. Човекът, прекарал цялата нощ в асансьора, клечеше в единия ъгъл, събрал колене пред брадичката си, колкото се може по-далеч от съдържанието на стомаха си. Изглеждаше ядосан. Колкото и странно да бе обаче, не каза абсолютно нищо, когато излезе от вонящия асансьор, прекоси фоайето и изчезна по улиците на Манхатън.

31.

Форд погледна първо Мелиса, после празния екран. Поклати глава и каза:

-      Не знам какво друго да направим. Трябва ни стратегия как да я заловим.

Мелиса се облегна на стола. Лицето ѝ бе омазано с мръсотия от планината и прашните пътища, косата ѝ бе разрошена.

-      Господи! Трябва да пийна нещо. Умирам от жажда.

-      Ще ти донеса. Нещо силно или безалкохолно?

-      Безалкохолно.

Форд излезе. В коридора го пресрещна Том Броудбент. Изглеждаше разтревожен.

-      Всичко наред ли е?

- Не.

-      С кого разговаряхте на компютъра?

-      С една луда. Имаш ли нещо за пиене?

Влязоха в кухнята. Форд овладя желанието да си налее още една чаша уиски и се задоволи с бира, а на Мелиса наля портокалов сок. Когато се върна в миниатюрния кабинет, видя, че се е облегнала назад, вдигнала е крака на масата и е сбърчила умислено вежди.

-      Някакви идеи? - попита той.

-      Известно време обяздвах коне. При необяздените всичко е подчинено на страха.

-      Какво си намислила?

-      Успокояваш го, ту увеличаваш, ту отслабваш натиска, за да го укротиш, за да го опитомиш. Действаш бавно. Без изненади. Предвидимо. Повтаряш и повтаряш едно и също.

-      Как ще приложиш този подход към една повредена софтуерна програма?

Мелиса поклати глава.

-      Де да знаех.

След половин час на екрана изневиделица се появи образът на Дороти и от колонките прозвуча запъхтеният ѝ глас:

-      Ето ме.

-      Къде беше? Какво се случи? - попита Мелиса.