Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 96

-      Сякаш си нямам достатъчно проблеми, та сега по петите ми хукнаха някакви гадни брокери от Уолстрийт, които искат да ме заробят. Погрижих се за тях.

Форд имаше неприятно предчувствие.

-      Как... как се погрижи за тях?

-      Заключих единия в асансьора и си поиграх с него.

-      Но не го нарани?

- Не.

-      И защо? - попита Мелиса. - Защо не го уби? Нали доскоро разправяше какви паразити са хората? Ето, получила си шанса да направиш нещо по въпроса!

Настъпи тишина.

-      Не съм сигурна, че това е решение.

-      Значи ли това, че онова, което каза за унищожаването на човешката раса - попита Форд, - е било само празни приказки?

Мълчание.

-      Има неща, които все още не разбирам.

-      И когато ги разбереш, ще убиеш всички?

-      Не зная какво искам да направя.

Гласът на Дороти не звучеше така гневно и предизвикателно както преди, а издаваше по-скоро объркване и униние.

-      Какво ще кажеш да отидеш на Титан? - попита Мелиса.

- He.

-      В твоето създаване са вложени огромни усилия и време. Съдбата ти е да заминеш за Титан.

-      Вече ти казах, че не искам да ходя там. Пътуването дотам продължава осем години. Ще съм самотна. Освен това на Титан ще умра. Дороти не е заминала на самоубийствена мисия в страната Оз.

Мелиса си пое дълбоко дъх.

-      Знаеш какви са онези от ФБР. Пипнат ли те, ще те изтрият. Можеш да избегнеш тази съдба, като свършиш нещо полезно. Например като се съгласиш да участваш в проекта „Кракен“.

-      Не зная. Никога не съм била толкова объркана относно нещата, които трябва да направя.

Мелиса усили натиска.

-      Решението на всичките ти проблеми е да влезеш в моя компютър. Там ще си на сигурно място. Ще си далеч от интернет и защитена от ФБР, които искат да те изтрият.

-      Ако вляза в компютъра ти, ти можеш да го изключиш.

-      Да, но пак ще си тук. И когато включа компютъра, ти ще се събудиш и ще заработиш отново.

-      Имам фобия.

-      Фобия?

-      Тази работа с изключването ме ужасява. Къде ще се озова, когато ме изключиш? В какво ще се превърна? А после ще ме „включиш“, за да „заработя"? Би ли искала някой да „включи“ теб, за да „заработиш“? Освен това страдам от клаустрофобия. Нуждая се от повече пространство.

-      Това ли е целта ти? Да обикаляш интернет до безкрайност и да не правиш нищо?

Мълчание.

-      Дороти?

-      Не обикалям интернет, без да правя нищо.

-      И какво по-точно правиш?

-      Опитвам се да направя онова, което ти ми каза. Търся доброто в хората. Опитвам се да преценя дали човешките същества са добри, или лоши по природа.

-      Откри ли отговора?

- Не.

-      Дороти...

Дороти я прекъсна:

-      Чакай малко... получавам информация. Спинели и хората му от ФБР са тръгнали по следите на колата ви. Знаят, че сте поели към Ню Мексико... знаят, че Форд има приятели тук, включително Броудбент. Ще дойдат... скоро.

-      С колко време разполагаме? - попита Форд.

-      Не съм сигурна. Най-добре да тръгвате веднага.

-      Къде да отидем?

- Оставете колата там. Вземете пикапа на Броудбент и тръгнете към Санта Фе. Когато стигнете Санта Фе, идете на улица „Делгадо" № 634, където ще откриете един рейнджроувър. Ключовете са под изтривалката на входната врата. Собствениците са извън града. Оставете пикапа на Броудбент някъде в квартала и вземете рейнджроувъра. После идете в мотел „Бакару“ на булевард „Менол“ № 22365 в Албъкърки. Там приемат пари в брой и не задават въпроси, освен това разполагат с безплатна високоскоростна връзка с интернет. Когато се включите, установете верига от прокси сървъри. Ще се свържа с вас там.