Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 93
Дъглас Престън
Само след няколко минути Моро се почувства в абсурдно положение - преструваше се, че измъчва чат-бот, който пищеше, молеше се, напикаваше се от страх, крещеше за помощ. Всичко това бе толкова нелепо, че чак му стана неудобно. И сякаш това не бе достатъчно абсурдно, ами си бе въобразил и че Дороти, някаква си обикновена компютърна програма, ще реагира на тези мъчения. Това бе наистина откачено! Но пък Лансинг често предлагаше подобни странни идеи и макар повечето да се проваляха, някои наистина вършеха работа - дори блестяща работа. Моро се почувства толкова глупаво, че реши да изчака още десетина минути и да се откаже, ако през това време не се случи нищо.
Изведнъж се задейства алармата на защитната стена. Стената се затвори и заключи като в капан който и да бе влязъл през нея. Огромен бот. Поне два гигабайта. Което означаваше, че трябва да е Дороти.
Изчака с пръст, надвиснал над прекъсвача. Чудеше се какво ще се случи, ако Дороти се опита да избяга или пък го заговори. Цареше тишина.
Трябваше да се увери, така че написа:
Никаква реакция. Ако програмата имаше дори бегло сходство с описания от Меланкорт изкуствен интелект, би трябвало да прочете въпроса направо от клавиатурата му. След което да установи контрол върху някое от текстовите приложения на неговия „Крей".
Отново нищо. И все пак в компютъра му бе влязла голяма програма. Хлебарката бе паднала в капана. Данните, появили се на екрана, показваха, че натоварването на процесора е скочило 10 000 процента. Да, тук несъмнено работеше голяма програма, която вършеше нещо. Трябва да бе Дороти. Защитната стена оставаше непробиваема. Програмата бе в капан.
Отговорът ѝ се появи само миг по-късно. Сърцето на Моро щеше да се пръсне от вълнение.
Той изстина. Програмата знаеше кой е? Бързо се успокои. Разбира се, нали името му присъстваше в най-различни файлове и програми. Та той самият бе написал голяма част от програмите, които ползваше този „Крей“.
Моро зяпна екрана. Не знаеше какво да каже. Беше успял. Успял! Програмата бе паднала в капана. Излишно бе да продължава този разговор. Достатъчно бе да задейства прекъсвача и да я обездвижи. Но бе любопитен - изключително любопитен - относно възможностите на програмата.
Моро потръпна. Пръстът му докосна прекъсвача. Трябваше да го задейства, да затвори Дороти в ограниченото пространство на своя компютър. Но пък копнееше да поговори с нея още малко, само за да види какво представлява. Любопитството му бе прекалено силно.
Моро се чувстваше странно. Не можеше да повярва, че разговаря с програма. А по всичко изглеждаше, че тази програма знае много.