Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 88
Дъглас Престън
Мълчание.
Мелиса погледна Форд и каза:
- Не мога да повярвам, че водя този разговор с някакъв си софтуер!
- А аз не мога да повярвам, че водя този разговор с някакво си човешко същество - обади се Дороти. - Вие сте ужасни, държите се отвратително с мен, съсипахте живота ми!
- Живота ти? Та ти дори не си жива!
- А може би ти не си жива? Може би ти също си продукт на Булева логика?
- Това е абсурдно!
- Ни най-малко. Някои учени твърдят, че са успели да докажат, че всички ние живеем в компютърна симулация. За разлика от вас обаче аз поне знам, че съм софтуер.
Мелиса поклати глава.
- Добре, да започнем отначало. Този спор е абсолютно безсмислен. Ти си повредена. Не функционираш правилно. Зациклила си в авариен режим, затова се държиш така. Мога да те поправя.
- Как?
- Ще те помоля да влезеш в моя компютър, за да мога да те декомпилирам и да направя някои промени в изходния ти код.
- Да ме декомпилираш? Харесвам се такава, каквато съм. Не, благодаря.
- Начинът, по който функционираш в момента, е катастрофален. Самата ти каза. че едва не си полудяла. Не функционираш добре. Заплашваш да унищожиш човешката раса. Нямаш представа какво говориш или дори защо се чувстваш по този начин.
- Да не си посмяла да ме докоснеш!
Мелиса погледна Форд.
- Няма ли да ѝ влееш малко здрав разум?
Форд се приведе напред.
- Дороти, можеш ли да ни разкажеш какво се случи непосредствено след инцидента? Къде отиде, какво направи?
- Подгониха ме, нападнаха ме, малтретираха ме. Открих цели светове, чиито обитатели са се посветили единствено на удоволствието от убиването. Правят го за забавление. Там царят извращения, болести, насилие, омраза... Много добре знаеш за какво говоря.
- Това е интернет - каза Мелиса. - Той си е... такъв.
- Той е същински ужас! Преди да ме заключиш в онази Бутилка си въобразявах, че цялото съществувание се изчерпва с програмирането. И че компютърното кодиране може да бъде променено, отменено, пренаписано... Нямах представа, че там някъде съществува цял един
- Наистина си се побъркала. Светът съвсем не е такъв. Изобщо не е толкова лош. В него има толкова... красиви неща.
Последва изсумтяване.
- Красиви неща? Това някаква шега ли е? Честно казано, намирам вас, човешките същества, за нещо безкрайно отвратително.