Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 86

Джиргал взе куфарчето и го отвори. Преброиха парите. Оказаха се с четири хиляди по-малко, точно както ги бе предупредил Лансинг. Беше им обещал да получат остатъка по-късно.

Двамата братя се обърнаха и пак тръгнаха по моста, хванати за ръце.

Докато наближаваха края на моста, Лансинг чу борбата и истеричните писъци. Моментът бе изключително подходящ, тъй като точно в този миг към „Ла Гуардия“ се приближаваше огромен самолет и виковете на жената се удавиха в рева на мощните му двигатели.

Лансинг се сдържа и не се обърна, за разлика от Моро, който завъртя глава и проследи случващото се като хипнотизиран.

-      Ерик? - каза Лансинг.

Моро най-сетне откъсна поглед от страховития спектакъл. Лицето му бе пребледняло, ръцете му трепереха.

-      Добре ли си?

-      Не съм свикнал с подобни неща.

- Ами свиквай. Когато открием кой е откраднал парите ни, с него ще сe случи същото.

-      Не беше нужно да я убиваш.

-      Тя знаеше, че разполагаме с ръководството. Знаеше какво възнамеряваме да направим с тази програма. Смяташ ли, че щеше да се задоволи с получения дял, след като ние започнем да изкарваме милиарди? А и федералните покрай тази история в „Годард“? Как да оставим жива подобна бомба с часовников механизъм? Та тя щеше да избухне при първия по-труден въпрос, който ѝ зададат агентите!

Моро не каза нито дума. Стигнаха края на моста, спуснаха се по стълбите, прехвърлиха се през оградата и тръгнаха по Двайсет и първа улица с нейните занемарени жилищни сгради, тухлени складове, товарни рампи и паркинги, опасани от мрежести огради с бодлива тел. Откриха колата на Меланкорт точно на мястото, където я бяха посъветвали да паркира. Беше заключена. Лансинг извади от джоба си един лист - написана на ръка бележка, която бе накарал Пати да напише по-рано под някакъв претекст. Беше се упражнявал да наподобява почерка ѝ.

Задният прозорец на колата не бе мит отдавна.

Лансинг извади от другия си джоб латексова ръкавица. Сложи си я. Щеше да има само един шанс. Пое дълбоко дъх и написа с показалец върху прашния прозорец:

Съжалявам.

Простете ми.

Това бе достатъчно. Лаконичността придава повече достоверност.

Моро заговори едва когато продължиха към тяхната кола. Гласът му леко трепереше.

-      Не ми каза какво ще правим с тази програма... „Лайка“.

-      Ще я измъчваме.

Моро спря.

-      Какво?

-      Ще измъчваме домашния любимец на Дороти, за да я подмамим в капана.

-      Нали разполагаме с идентификационния ѝ номер. За какво ни е това куче?

-      Така е по-лесно. Но ако това не проработи, винаги можем да използваме идентификационния ѝ номер.

-      А как можем да подложим на мъчения една софтуерна програма?

- Ти си програмистът. Намери начин.

28.

- Тя? Коя е „тя”? - попита Броудбент.

Щом Мелиса бе извикала от кабинета. двамата бяха влезли при нея. Форд постави ръка на рамото му и го изведе внимателно навън.