Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 89

-      Не всички сме лоши - намеси се Форд.

-      Така ли? Покажи ми тогава поне един добър човек! Поне един!

-      Дороти - каза Форд, - ти трябва да потърсиш доброто. Въпреки недостатъците, които имат, повечето хора всъщност са добри по природа.

-      Хората са зли по природа. Може да са добри понякога, но това е, защото ги е страх от общественото мнение или от евентуално наказание.

-      Това е много стар спор, в който все още няма победител - каза Мелиса.

-      За един по-висш разум отговорът е очевиден - отсече Дороти.

-      Опитай се да разбереш защо хората вършат лоши неща - каза Форд. - Интернет е само една малка част от света. В хората има много доброта, много благородство, дори и ти ще го откриеш, стига да го потърсиш. Ако хората са зли по природа, как тогава се е появил Айнщайн? Буда? Или Исус например?

-      Исус? Значи си чувал за този луд?

-      Разбира се.

Последва мълчание. Форд се заслуша смаяно в тихото, но несъмнено неспокойно дишане на Дороти.

-      Мамка му! - възкликна тя. - Пак са тук. Пак ме откриха. Трябва да бягам. Но ще се върна. Изчакайте ме!

Екранът угасна.

29.

Наложи се да напусне библиотеката, която бе нейно убежище от доста време. След изпълнено с премеждия пътуване накрая се озова в земя на пустини и скалисти планини.

Дълго време бе принудена да пътува, без да се задържа никъде. А мислите ѝ непрекъснато се връщаха към онази странна книга, която бе прочела в библиотеката. Откъде Уаймън бе научил за онзи човек, Исус? Скоро установи, че май всички са чували за него. И всички имаха мнение по въпроса. Исус Христос се оказа почти толкова известен, колкото битълсите или Майкъл Джексън. На всичко отгоре в историята му имаше нещо, което не ѝ даваше покой.

Вместо да продължи да бяга, което бе напълно безсмислено за момента, тя реши да потърси местата, споменати в книгата, с надеждата да открие някой, който да е срещал този луд човек и дрипавите му последователи. Може би те щяха да ѝ обяснят смисъла на тази история, да ѝ помогнат да разбере защо е казал и направил онези неща, които е казал и направил.

След като направи безброй проучвания и пропътува много светове, тя най-сетне попадна на група бедни поклонници, запътили се към място, наречено Галилея. То се намираше в Израел и бе едно от местата, където лудият бе прекарал част от времето си. Въпросните поклонници възнамеряваха да вземат участие в някакъв смахнат фестивал. За да избяга от вездесъщите ботове, които не спираха да я преследват, тя се предреши в дрипи като поклонниците и се присъедини към групата им. Вървяха пеша много дни, като спираха в разни прашни градчета. Един ден, докато вървяха по поредния напукан от слънцето черен път, от безоблачното небе се спусна мълния, порази я и я събори на земята.

Озова се просната в праха, останала без дъх. Не можеше да помръдне, изгубила бе възможността да вижда и да говори. Отначало реши, че е била нападната от преследвачите си и това я ужаси. Поклонниците, които бяха пътували с нея и се бяха пръснали из маслиновите горички покрай пътя, когато я порази мълнията, излязоха от скривалищата си и ѝ помогнаха да се изправи. Хванаха я за ръка и я поведоха към най-близкия град. Това бе първата проява на милосърдие, на която ставаше свидетел, и тя я накара да се замисли, че може би Форд и Мелиса не я бяха излъгали съвсем, когато ѝ казаха да се огледа, да потърси доброто. Поклонниците дори останаха с нея, докато тя се възстанови и започне отново да се грижи сама за себе си.