Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 57

-      Как е Редбоун? - попита Форд, когато тя се върна при него.

-      Много по-добре, но не благодарение на теб. Тук, на високото, няма много трева, така че трябва да пасе свободно през нощта. Спънах го, за да можеш сутринта да го хванеш. - Погледна го в очите. - И така, за кого работиш?

-      За президента.

Веждите ѝ подскочиха.

-      За президента? Този задник те е изпратил тук?

- Да.

-      Толкова ли е зле положението?

- Да.

-      Да върви по дяволите! Не го харесвам. Въобразява си, че Съединените щати са световен полицай. Писнало ми е от него.

-      Това няма нищо общо и ти много добре го знаеш. - Форд замълча, после продължи: - Защо избяга?

Настъпи враждебно мълчание.

-      Какво имаш против мобилните телефони и сателитната навигация?’

Отново мълчание.

-      Какво направи с програмата „Дороти“?

Сега вече Мелиса се намръщи.

-      Стига въпроси. Трябва да тръгвам. Можеш да кажеш на господин президента, както и на всички останали, да си го начукат.

Обърна се и си тръгна.

-      На всички ли? И на майката на Джак Стейн ли? Това ли да ѝ кажа?

Мелиса замръзна. Мускулите на гърба ѝ се напрегнаха. Обърна се бавно и го погледна в очите.

-      Как смееш да ми говориш такива неща?

-      А ти как смееш? Джак е останал на поста си, а ти си избягала. Избягала си от сградата, избягала си от болницата, избягала си в планините. На НАСА ѝ трябват отговори. Семейството на Джак заслужава отговори. Ти имаш тези отговори.

-      НАСА не иска от мен отговори, трябва им изкупителна жертва.

-      Не искат нищо освен да разговарят с теб.

-      Глупости! Пред вратата на стаята ми в болницата стоеше ченге!

-      Никой няма да те обвини за нищо, ако им помогнеш да открият отговорите. Ако не го направиш, ще те обвинят. Защото онзи, който бяга, неизбежно се превръща в изкупителна жертва.

-      Имам си причини да съм тук.

-      Не става въпрос само за теб и за твоите проблеми. Нещата са много по-сериозни. Ти си създала тази програма. Ти я разбираш. Длъжна си да им помогнеш да разберат какво се е случило. И ако се налага, да върнеш тази програма на НАСА.

Настъпи продължително мълчание. Изведнъж Мелиса наведе глава и раменете ѝ се разтресоха. Форд осъзна, че тя едва се сдържа да не заплаче, и каза тихо:

-      Дължиш това на Джак Стейн.

-      Престани - отвърна тя приглушено. - Вината не беше моя. Престани!

-      Зная, че не си виновна. Но ако не им помогнеш, ще обвинят точно теб. Такава е човешката природа. Ти си написала софтуера.

-      Не... не... не съм го написала...

-      Ако не ти, кой?

-      Дороти е... самоусъвършенстващ се софтуер. Истината е, че никой не разбира добре как всъщност работи тази програма.

Мълчание. А после Мелиса заплака. Форд дори се учуди. След спектакъла в стил „кораво момиче“ се бе оказало, че е изненадващо уязвима.