Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 58

-      Съжалявам, но си длъжна да оправиш нещата. Ти и никой друг.

-      Аз... не мога да се върна. Просто не мога.

-      Защо?

Последва приглушено хлипане.

-      Ти просто не разбираш.

-      Ами обясни ми.

-      Получих... заплахи

-      Заплахи? Кой те е заплашвал?

Ново хлипане.

-      Дороти.

19.

След вечеря Джейкъб Гулд се прибра в стаята си. Би трябвало да се заеме с решаването на квадратни уравнения и писането на есе върху романа „Сепаративен мир“ на Джон Ноулз, но вместо това се излегна на леглото си, пусна си „Колдплей“ и зачете Нийл Геймън.

Стресна го силно чукане на вратата. Изпъшка, но стана от леглото и отвори. Беше баща му - ядосан, но въпреки това с познатата на Джейкъб фалшива усмивка.

-      Джейкъб, викам те от пет минути.

Вместо да отговори, Джейкъб свали слушалките и ги размаха безмълвно пред очите му.

-      Човекът от агенцията за недвижими имоти е довел клиенти. Трябва да излезем за няколко минути. Ще отидем в работилницата.

-      Не би ли трябвало да ни предупреждават?

-      Явно са пропуснали.

Джейкъб нави слушалките около айпода и го пъхна в джоба си. Къщата им бе обявена за продан отдавна и по всичко изглеждаше, че посещенията на агентите по недвижими имоти няма да спрат. И все идваха тъкмо когато Джейкъб правеше нещо интересно.

-      Хайде де, ела. Едва ли ще отнеме повече от половин час.

Джейкъб затвори книгата си и тръгна след баща си. Стаята му тънеше в безпорядък. От злополуката насам бяха престанали да го карат да чисти. Дали пък онези хора нямаше да се откажат да купят дома им заради разхвърляната му стая?

Докато вървяха по коридора към работилницата, Джейкъб чуваше пронизителния глас на брокера: „Цените ще се вдигат... Струва си парите... Е, има нужда от лек ремонт, разбира се... Всичко това обаче лесно може да се оправи...“

Майка му вече бе в работилницата - седеше на една пейка с ръце, скръстени на гърдите, заобиколена от лъскави тела на роботи, крака, глави, интегрални схеми, купища жици. Лицето ѝ бе изпито, а косата вързана на конска опашка. Косъмчетата на тила ѝ бяха щръкнали от статично електричество.

-      Ще говоря с тази агенция - заяви тя с леден глас. - Не помня вече за кой път се случва това.

-      По-добре да не го правим на въпрос - отвърна тихо баща му. - Пазарът е труден, а те проявиха голямо търпение. Не продадем ли къщата, банката просто ще... - Гласът му заглъхна.

Джейкъб усети студена болка да пронизва стомаха му. Реши, че не е в състояние да понася повече това, и попита:

-      Може ли да ида с колелото до плажа?

-      Написа ли си домашните?

-      Как да си напиша домашните тук? Учебникът ми е в стаята.

-      И случайно забрави да го вземеш? - попита баща му.

И все пак никога не му отказваха, не и след злополуката. Винаги отстъпваха. Както направиха и този път.

Джейкъб излезе през задната врата на работилницата, извади колелото от гаража и подкара по алеята. Мина покрай омразната табела ПРОДАВА СЕ и се спусна по Френчман Крийк Роуд. Започна да набира скорост, понесе се все по-бързо и по-бързо, хладният въздух брулеше лицето му. Обикновено спускането по склона му помагаше да се почувства по-добре, но сега само му стана по-студено. Зави покрай фермата „Апанолио“ с нейните оранжерии и зеленчукови градини. Маверикс не беше далеч и нямаше да има проблем да стигне до скалите.