Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 55

Мястото бе изпълнено със сурова красота - пусто, студено, брулено от ветровете. В сенките на канарите бе навалял сняг, а бреговете на езерото бяха покрити с тънка кора лед. От всички страни се издигаха скали и сипеи, които завършваха с остри назъбени върхове.

Високо над тях се извисяваше Бланка Пийк, четвъртият по височина връх в Колорадо. Далеч наляво се издигаше огромната пирамида, известна като Елингуд Пойнт. А зад него бе Литъл Беър, чието подножие бе осеяно с остри назъбени канари. Не случайно го смятаха за един от най-трудните за изкачване четирихилядници. Форд се бе озовал в дъното на нещо като купа, но с гигантски размери.

Запали огън и си приготви късен обяд от рамен, японски оризови спагети с месо, водорасли и лук. В интерес на истината, всичко това се появи от едно пликче, в което продуктите бяха сведени до дребни трохички, сред които се открояваха няколко по-едри парчета телешко. В този момент конят се оплете в прекалено дългото въже, за което го бе завързал Форд. Той отиде при него и докато го разплиташе, започна да вика и да ругае. Размахваше ръце и крещеше така, че гласът му отекваше от планинските ридове. Дори взе една тояга и заплаши коня с нея. Животното, очевидно стреснато, също се включи в шоуто и започна да се изправя на задните си крака и да цвили пронизително, докато Форд скъсяваше въжето.

Когато приключи с това, Форд потърси подходящо място, на което да разиграе кулминацията на тази драма, и бързо откри онова, което търсеше, на завет между две огромни канари.

Трябваше да събере сили за онова, което му предстоеше да направи. Развърза единия повод и го сгъна на две, като по този начин получи нещо като камшик. Върна се на мястото, на което бе оставил Редбоун да пасе оскъдната трева, и започна да му крещи отново и да го обвинява, че пак се е заплел във въжето. Заплаши го гръмогласно и вдигна камшика във въздуха. После, като продължаваше да крещи, отведе Редбоун на закътаното място между скалите и започна да го налага безмилостно, като не спираше да ругае.

В интерес на истината не удари коня нито веднъж - всичките му удари се стоварваха върху съседната канара.

Когато шоуто свърши, Форд отиде до палатката си, легна в спалния си чувал и се престори, че спи.

Тя не закъсня. След малко се разнесе звук от цепене на плат и едната стена на палатката бе срязана от нож с опасно острие. Миг по-късно русокоса амазонка притисна врата на Форд към земята и опря в главата му двайсет и две калибров револвер.

-      Копеле такова! Заслужаваш да те гръмна още сега! - каза тя и запъна ударника.

-      Здравей, Мелиса - отвърна Форд.

18.

Тя се сепна и дори леко се дръпна. Изражението ѝ показваше колко е изненадана, но продължи да притиска цевта към главата му.

-      Кой си ти, по дяволите?

-      Човекът, който те търси.

-      Е, намери ме, обаче ще съжаляваш за това, задник такъв!

-      Не, всъщност ти ме намери.

-      Да не мислиш, че ще ти позволя да биеш коня ми?