Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 54

Форд реши да спре за почивка, а също и за да хвърли едно око на картата. Долината продължаваше леко нагоре, пътят минаваше покрай още няколко ледникови езерца, преди да свърши край последното, наречено Кратерно и разположено на почти три хиляди и деветстотин метра.

Форд бе проучил околностите подробно и точно затова бе избрал за лагер Кратерното езеро. То бе съвсем малко, разположено високо над линията на дърветата, сгушено в дъното на долчинка, която наподобяваше широка купа. Билата и върховете, които го заобикаляха, оформяха нещо като гигантски амфитеатър, създаден от природата. Форд имаше чувството, че се намира на сцената на римски колизеум.

Ако Мелиса Шепърд се укриваше в тази част на планината, непременно щеше да го забележи.

Форд поведе натоварения кон по неравната пътека към по-високата част на долината. Имаше достатъчно опит с коне в резултат на едно разследване под прикритие в Аризона, с което се бе заел преди няколко години, за да знае, че не ги харесва. И те не го харесваха. Редбоун не правеше изключение - заговореше ли му Форд, конят започваше да присвива уши от раздразнение.

Превалиха билото, спуснаха се в следващата долина и пред тях се ширнаха две смайващо красиви ледникови езера. На картата на Форд бяха отбелязани като Сините езера и тюркоазеният им цвят бе толкова чист, толкова наситен, че чак очите го заболяха. Двамата с Редбоун се намираха високо над линията на дърветата. Тъкмо минаваха покрай Сините езера, когато жребецът започна да му създава проблеми. Явно бе жаден, искаше да пие и затегли поводите към водата. Форд ги дръпна рязко, изруга и го накара да чака. Животното продължи да упорства, а Форд изруга отново, като този път повиши тон и гласът му отекна из околните склонове.

Когато стигнаха другия край на езерото, позволи най-сетне на Редбоун да пие, но демонстрира неудоволствието си чрез тирада обидни думи. Животното явно не бе свикнало да го ругаят, защото хвърли няколко къча, когато Форд се опита да го поведе по-нататък. В резултат си спечели нов порой ругатни.

Продължиха. Пътят вече се виеше по стръмни скалисти склонове - едва ли бе по-широк от козя пътека - и от време на време пресичаше скалисти сипеи. Пътеката свършваше край Кратерното езеро, което Форд бе избрал за лагер. Той продължи да гълчи коня всеки път, когато той се опитваше да спре и да отскубне туфа трева.

Когато стигнаха Кратерното езеро, Форд беше безкрайно ядосан на коня, а и Редбоун му отвръщаше със същото, като присвиваше уши и оголваше зъби. Форд го върза до една канара, около която нямаше нито дървета, нито храсти. Специално подбра мястото така, че да се вижда отдалеч, след което разтовари багажа.

Това му донесе нови неприятности. Сега Редбоун искаше да пасе, но Форд го задърпа и почна да го ругае. Накрая все пак му позволи да попасе, но го остави завързан за дълго въже, докато разпъваше палатката.