Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 52

Прибра колелото в гаража и влезе в кухнята. Баща му беше там, стоеше до задната врата.

-      Ела - каза му с колеблива усмивка. След злополуката родителите му преливаха от изкуствена бодрост и фалшиви усмивки, а домът им бе изпълнен с неискрени преструвки, че всичко е наред, че всичко е прекрасно.

-      Защо? - попита Джейкъб, макар да знаеше защо. Имаше тежко предчувствие.

-      Ела де.

Той последва баща си през кухнята и в антрето. Там стоеше роботът. Точно както беше очаквал. Беше висок деветдесет сантиметра, проектиран в ретро стил - полирани алуминиеви крака, тяло като кюнец, алуминиеви ръце и метални длани с по три пръста, наподобяващи клещи. Главата му бе несъразмерно голяма, като на едро бебе, изработена от сребриста пластмаса с малка правоъгълна уста, която не помръдваше, фалшив нос, зад който най-вероятно се криеше микрофон, и две големи тъжни немигащи зелени очи. Когато Джейкъб се появи, роботът завъртя глава и го погледна с тези кръгли очи.

-      Аз се казвам Чарли. - Звукът излизаше от квадратната му уста. - А ти как се казваш?

Гласът му звучеше като на десетгодишно хлапе, но по-тъничък и леко носов.

Джейкъб беше доволен, че съучениците му не са тук, за да видят тази сцена.

-      Ъ-ъ... аз съм Джейкъб.

-      Приятно ми е, Джейкъб. Искаш ли да си играем?

Ставаше все по-зле и по-зле.

- Ами... - Джейкъб погледна баща си, който сияеше от щастие, и отвърна: - Добре.

Роботът се затътри към него - крачеше неуверено като едва проходило дете - и протегна една от металните си ръце. В първия момент Джейкъб не намери сили да я докосне, после я стисна.

-      Да играем.

-      Честит четиринайсети рожден ден, Джейкъб - каза баща му, изпълнен с гордост. - Съжалявам, че се забавих.

-      Страхотен е, тате - отвърна Джейкъб с целия ентусиазъм, на който бе способен. - Наистина е страхотен. Благодаря ти. - Разбираше какво означава този подарък за рождения му ден. Нямаше приятели, затова се бе наложило баща му да конструира един. Тъжно, нали?

-      Трябва да пипна някои неща, но можеш да си играеш с него. Разполага с безжичен достъп до интернет и може да сваля повечето приложения за „Андроид" и да работи с тях. Системата му за гласово разпознаване е доста усъвършенствана - кажи му каквото искаш и ще те разбере. Все още не разпознава лица, но работя по въпроса. Когато не си играеш, можеш да го зареждаш ето оттук.

-      Да играем - повтори роботът.

-      Хайде - подкани го баща му. - Ако ти потрябва нещо, аз съм в работилницата.

С натежало ог мъка сърце Джейкъб взе робота и го отнесе в стаята си, като не пропусна да затвори вратата. Знаеше, че баща му ще го разпита най-подробно дали роботът му е харесал и какво са правили заедно. Не искаше да обижда баща си, но... защо му натрапваше този робот? Той само му напомняше, че няма приятели. Роботът само щеше да му пречи. Добре поне, че Съли не беше тук, за да види какво става.

Постави робота на пода.

-      Да играем - повтори отново Чарли.