Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 51

-      Мога ли да взема назаем Редбоун за експедицията ми в планините?

16.

Джейкъб Гулд лежеше на килима в стаята си с ръце под главата и се взираше в декоративните шарки по тавана. Лаптопът му лежеше до него. Хем му се искаше да провери условията за сърф, хем предпочиташе да не знае. Накрая се претърколи на една страна, отвори компютъра и се логна в сайта на „Сърфлайн". Прогнозата за Халф Муун Бей предвиждаше вълни с височина между два и половина и три метра на интервали от по четиринайсет секунди. Според сайта височината на вълните щеше да прогони новаците и да привлече истинските сърфисти.

Затвори компютъра и продължи да лежи на пода. Чудеше се какво му се прави, какво ще му помогне да се почувства малко по-добре. Накрая стана, олюля се за миг и тръгна към гаража, където държеше колелото си. Надяваше се да се измъкне преди баща му да е забелязал. Нямаше късмет. Тъкмо буташе колелото по алеята и се опитваше да вмъкне десния си крак в каишката на педала, когато баща му излезе от работилницата с отвертка в ръка и извика:

-      Джейкъб? Къде отиваш?

-      Да проверя става ли за сърф.

-      Но аз почти приключвам с Чарли. Няма ли да ме изчакаш? Ще си първият, който ще го види как ходи.

-      Само ще проверя вълните край Маверикс и се връщам - отвърна Джейкъб. — Няма да се бавя.

-      Добре - каза баща му и се върна в работилницата, от която долитаха нежните гласове на ,,Би Джийс“.

Джейкъб напъха пострадалия си крак си в специалния педал и подкара по алеята към Френчман Крийк Роуд. Оттам пътят само се спускаше по склона, минаваше покрай пристанището и летището и отвеждаше до Пилар Пойнт. Слизането до Маверикс бе фасулска работа, но връщането щеше да му вземе здравето.

Заряза колелото близо до радиотелескопите, където пясъкът ставаше по-дълбок, и продължи към ръба на скалите пеша. Оттук се виждаха вълните и... да, имаше сърфисти.

Бръкна в раницата си и извади бинокъла.

В окулярите се появи вълната. Не беше от онези, които наричаха чудовищни, но бе достатъчно голяма за сериозно сърфиране. Видя петима сърфисти. И един щур каякар.

Наблюдава ги известно време, но от това не се почувства по-добре, дори напротив - ставаше му все по-гадно. Кракът още го болеше от последната операция. А само след месец трябваше да го оперират отново. Кого се опитваха да заблудят? Десният му крак не ставаше за нищо! Бе по-къс от левия. Дори да успееше някога да се качи на дъската, нямаше да може да се изправи, да запази равновесие. Всички го лъжеха, че отново ще кара сърф. Бе започнал да обяздва вълните още от съвсем малък, а сега всичко бе свършено и нищо не можеше да се направи.

Глупава идея! Изобщо не биваше да идва тук!

Въпреки това остана.

След час и половина телефонът му иззвъня. Не бе нужно да поглежда екрана. Знаеше, че е баща му. Никой друг не го търсеше. Нямаше приятели. Не отговори. След няколко минути се върна при колелото и потегли нагоре към дома си. Когато се прибра, кракът го болеше ужасно. Не му обърна внимание. Бе свикнал да не му обръща внимание.