Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 46

Преди обаче да влезе в ролята на алпинист и да поеме нагоре към планината, Форд възнамеряваше да поговори с Майк Клантън, собственика на „Лейзи Джей“. Клантън бе взел Мелиса на работа преди девет години, когато тя била тийнейджърка с доста проблеми.

След пълния провал на своите служители ФБР бе изтеглило екипите си от ранчото, като бе оставило там само един специален агент, който да държи мястото под око и да охранява уликите. Името му бе Спинели. Форд бе получил нареждане да се „свърже“ с него.

Портата на ранчото бе от два дебели ствола, над които бе поставен трети, увенчан с череп на лос с огромни рога. Форд подкара по пътя и пред него се простря обрасла с трева равнина, осеяна със стада, а в далечината се издигаха величествени планини с побелели ог сняг върхове.

Накрая се озова пред къща от дървени трупи, заобиколена от тополова горичка, край която ромолеше поток. Яркожълтите листа на дърветата шумоляха от ветреца.

Форд спря на застлания с чакъл паркинг пред къщата до кафяв „Краун Виктория“. Дотук бе видял конюшня, плац за езда, кошари, пасища...

Още преди Форд да се качи по стълбите към верандата, на нея излезе възрастен мъж с бели коси, които стърчаха изпод износена каубойска шапка. Присви очи и изгледа Форд с не особено дружелюбен поглед. Носеше мръсни джинси, а ботушите му бяха изцапани с конска тор.

-      Уаймън Форд - каза Форд.

Мъжът не обърна никакво внимание на протегнатата ръка на Форд и тя остана да виси във въздуха.

-      Поредният следовател, а?

-      Надявах се да не ми личи чак толкова - отвърна Форд и свали ръката си.

-      За кого работиш?

-      За съветника по въпросите на науката и технологиите към Белия дом.

Мъжът отново присви очи и попита:

-      Искаш да кажеш, че работиш за президента, така ли?

-      В известен смисъл.

-      Не го харесвам. Не гласувах за него преди четири години, няма да гласувам и сега. Казват, че имал проблеми със сърцето. Как тогава ще издържи на стреса? Ами ако получи инфаркт и се строполи мъртъв само защото севернокорейците са изстреляли някоя ракета?

Форд преглътна раздразнението си от този бъбрив мъж.

-      Господин Клантън, аз също не го харесвам, но това няма нищо общо със задачата ми. В нея няма място за политика.

Клантън изсумтя, после попита:

-      И какво искаш?

-      Бих искал да ви задам няколко въпроса и да огледам изгорялата кола.

- Добре. Ще те закарам с пикала. Няма да стигнеш с тая купчина ламарина, дето си я взел под наем.

Форд последва Клантън и се настани на предната седалка на очукан пикап, който вонеше на моторно масло и цигарен дим. Поеха по пътя към планините. Клантън запали цигара и въпреки че прозорците бяха свалени, кабината на пикапа се изпълни с тежък цигарен дим.

-      Познавали сте Мелиса още като тийнейджърка, нали? - попита Форд.

- Да.

-      Как се озова в ранчото?

-      Имаше неприятности със закона и дойде да търси работа едно лято. Беше... чакай да помисля... преди девет години. Тогава беше на осемнайсет.