Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 48

-      Малко.

-      Горе е студено. Може дори да завали сняг. Не си облечен подходящо.

-      В багажа си имам достатъчно планинарско оборудване.

-      Тези планини не са шега.

-      Зная - отвърна Форд. - Изкачил съм пет-шест четирихилядника.

Клантън кимна бавно.

-      Добре. Значи не си толкова голям глупак като останалите. - Подсмихна се. - През деня тук долу е трийсет градуса. Онези типове от ФБР потеглиха към планините на коне - държаха се за седлата с две ръце и бяха по ризи с къси ръкави. Сигурно си въобразяваха, че са като едновремешните каубои. А горе заваля сняг. Когато се върнаха, приличаха на оцелелите от експедицията на Шекълтън¹²¹. Доколкото чух, на един се наложило да му ампутират пръст на крака.

Пикапът подскачаше по пресъхналото корито на планински поток. Скоро пред тях изникна овъглена купчина ламарина. Колата, доскоро джип „Чероки“, от който бе останала само почерняла коруба, бе оградена с жълта полицейска лента. Над нея бе опъната открита отстрани тента, досущ като онези, които се използват на градинските партита и коктейли. На сянка под тентата се бе излегнал агент на ФБР и пушеше. Отстрани бе паркиран автомобилът му - кафяв „Краун Виктория“. Форд нямаше представа как е успял да се добере дотук, без да откачи гърнето. Когато ги видя, мъжът побърза да угаси цигарата, стана, дойде при тях и заговори с типичния за агентите на ФБР провлачен говор, който Форд познаваше прекалено добре от дните си в ЦРУ. Форд направи опит да се отърси от присъщата на служител на ЦРУ антипатия към ФБР, но вместо това неприязънта му само се усили.

-      Районът е забранен за достъп - заяви агентът.

Форд се представи възможно най-дружелюбно:

-      Казвам се Уаймън Форд.

За втори път този ден ръката му увисна във въздуха в напразен опит да се здрависа. Агентът на ФБР го изгледа, без да помръдне. Форд свали ръката си.

-      Аз съм специален следовател, изпратен от съветника на президента по въпросите на науката и технологиите.

Агентът бе млад и як, с дебел врат. Форд реши, че е от онзи тип грубияни, които в колежа са се забавлявали да тормозят новобранците.

-      Мога ли да видя служебната ви карта, господин специален следовател на съветника на президента или какъвто сте там?

Форд извади служебната карта, която Локуд му бе осигурил за отрицателно време. Агентът я огледа внимателно, първо от едната страна, после от другата, извади мобилния си телефон и проведе разговор, който продължи поне пет минути. Накрая заяви:

-      Съжалявам, но отделът в Денвър иска да провери пълномощията ви. Вашата служба трябва да се свърже с тях и да уточни някои подробности, преди да получите достъп до мястото.

Форд просто не можеше да понася подобно отношение. Пое си дъх - дълбоко и продължително, - после хвърли поглед към Клантън, който се подсмихваше цинично, и отново се обърна към агента на ФБР.