Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 37

Дъглас Престън

В този ден - понеделник сутрин в средата на октомври - Джей Паркър Лансинг следеше действията на Черната мамба, която бе хвърлила око на частен форум за търговия с ценни книжа. По-рано сутринта Мамбата бе засякла алго-програма, която продаваше акции, притежавани от ключов акционер на прочута интернет компания. Точно деветдесет дни преди това тази интернет компания бе осъществила първично предлагане на фондовия пазар. Деветдесет дни след началото на предлагането служителите на компанията вече имаха правото да продават своите акции. Това бе стара история, позната и от Фейсбук, и от Групон. Досегашните акционери, наричани инсайдери, или с други думи основателите на компанията и първоначалните инвеститори в нея, осребряваха акциите си след деветдесет дни, а наивниците, купили дялове по време на първичното предлагане, оставаха със значително обезценени акции. Днес изтичаше деветдесет-дневното ограничение. И по всичко изглеждаше, че инсайдерите ще пуснат в продажба огромни пакети акции, но тихо и незабележимо, като използват алго- програма.

Инсайдерите щяха пуснат огромен брой акции, разбити на пакети от две до пет хиляди ценни книги. Глупавата малка алго-програма, използвана от инсайдерите, се опитваше да създаде илюзията, че продажбите се извършват от голям брой дребни индивидуални инвеститори. Тази изненадваща активност точно деветдесет дни след началното предлагане бе много показателен индикатор. Освен това алго-програмата на инсайдерите бе толкова бавна, че цените вече започваха да падат. Останалите участници на пазара нямаше да го пропуснат. В резултат на това алго-програмата започваше да увеличава темпото на продажби, за да реализира колкото се може повече акции, преди цените да спаднат още.

Джей Паркър Лансинг се облиза лакомо. Не можеше да възприеме тази сделка по друг начин освен като угоена тлъста пуйка. И не само угоена, но и заклана, напълнена, изпечена и поднесена на тепсия.

Лансинг активира Мамбата и се облегна на стола, за да наблюдава действията ѝ. Стратегията, която програмата прилагаше в момента, се наричаше „голи продажби“ или „непокрити къси продажби“. Черната мамба започна да продава акции от интернет компанията, с които не разполагаше. Това не бе незаконно. Ако котировките се сгромолясаха - което несъмнено щеше да стане, - Мамбата щеше да купи от алго-програмата същия брой акции, които бе продала, без да притежава. Красотата на тази стратегия се криеше в следното: тя залагаше на продажбата на акции, с които продавачът всъщност не разполагаше, но които купуваше няколко минути по-късно на по-ниски цени. Така Мамбата можеше да реализира печалба, без да похарчи нито цент. Акциите щяха да бъдат предоставени на купувача като част от обичайния механизъм за сетълмент. Така Мамбата щеше да прикрие факта, че е продала нещо, което не притежава.