Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 35

Компютрите, с чиято помощ се осъществяваше алго-търговията, трябваше, първо, да са изключително бързи и второ, да са разположени близо до самата борса. Дори закъснението, продиктувано от обстоятелството, че компютрите се намират на другия бряг на реката в Ню Джърси, да речем, а не в Манхатън, можеше да обуслови разликата между печалба и загуба въпреки почти светлинната скорост, с която работеше тази техника. В резултат на това алго-търговията се практикуваше най-вече от компании, чиито офиси бяха разположени във финансовото Сити и компютърните им системи бяха свързани с борсовите посредством дебели снопове фиброоптични кабели.

Джей Паркър Лансинг бе роден и израснал в Горен Пет Сайд - бе учил първо в „Сейнт Полс“, после в Харвард, където бе защитил магистратура по бизнес-администрация. Започнал бе като брокер в „Голдман Сакс“, където разработваше стратегии за алго-търговия. Той не пишеше самите програми - не знаеше почти нищо за механизмите, които карат компютрите да работят. Писането на програми бе работа на други хора. Неговата задача бе да открие изгодни възможности за търговия и да разработи стратегии за тяхното реализиране. Лансинг бе в основата на десетки борсови атаки, извършени от „Голдман“ с помощта на програми, които следяха пазарите за аномалии, издирваха нелогични разминавания между котировките, търсеха грешки и дори откровени глупости, допуснати от някой брокер, и идентифицираха ценови изкривявания на огромен набор стоки - от свинско шкембе до злато. Парите, които Лансинг направи за „Голдман", бяха наистина баснословни. Самият той бе щедро възнаграден. Тръгна по обичайния път за хората с неговата професия - луксозен апартамент в Тръмп Тауър, вила в Хамптънс с площ от близо две хиляди и петстотин квадратни метра, имение в Гринуич, пълно с картини на Деймиън Хърст. И разбира се, банкови сметки и „кухи“ компании на Каймановите острови, които сваляха дължимия данък общ доход до нивата, плащани от някой бедняк в Ист Хамптън.

Преди четири години му бе хрумнала една идея в областта на алго-търговията, която се бе оказала толкова оригинална, толкова брилянтна, че бе решил да не я споделя с „Голдман Сакс“. Вместо това напусна банката и основа „Лансинг Партнърс". След като очерта стратегията, продиктувана от новата му идея за алго-търговия, потърси програмист, който да я реализира. Така попадна на Ерик Моро, основател на сдружение от хакери, известни под общото наименование Джондоу. Оказа се, че Моро притежава идеалното съчетание от компютърен гений и гъвкав морал.

В „Сейнт Полс“ Лансинг бе скандалджия и побойник със зализана назад коса. И той, и приятелите му прекарваха голяма част от времето си в преследване и тормоз на хомосексуалисти, бавноразвиващи се или просто по-дребни и боязливи хлапета. В колежа обаче осъзна, че подобно арогантно бабаитско поведение, вършило му добра работа в подготвителното училище, ще доведе до пълна катастрофа в реалния живот. Затова вложи големи усилия и постоянство, за да се превърне в добре възпитан и добре облечен младеж с изискани маниери и лек британски акцент. И още нещо много важно: Лансинг осъзна, че противно на твърденията на родителите му, богаташите от Горен Ист Сайд, т.нар. бели англосаксонски протестанти, не са единствените интелигентни и достойни хора на този свят. Най-големите умове, които бе срещал, се бяха оказали все представители на разни етнически малцинства - евреи, поляци, индийци, италианци, ирландци, китайци... Моро бе един от тези изключително интелигентни представители на малцинствата - италианец с мазна коса от някакво забутано градче в Ню Джърси, роден в долнопробно работническо семейство, в което мъжете ставаха все полицаи или пожарникари. Притежаваше акцента на Тони Сопрано, но не и полезни връзки с мафията. Колкото и странно да изглеждаше, геният на Моро бе покълнал и разцъфтял именно в тази среда. Лансинг не използваше с лека ръка думата гений, но Моро бе истински гений и Лансинг му плащаше по достойнство.