Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 36

Брилянтната идея на Лансинг бе свързана с една много специфична разновидност на алго-търговията. За да я реализира, Лансинг написа алгоритъма, а Моро програмира уникален софтуер, който двамата кръстиха Черната мамба. Черната мамба е най-смъртоносната змия на света, едно от малкото животни, които преследват и убиват хора. Тя пълзи по-бързо от тичащ човек и настигне ли го, може да го ухапе три пъти за една секунда. Всяко ухапване инжектира в организма му отрова, достатъчна да убие двайсет и пет души. Както предполагаше името ѝ, програмата „Черната мамба" бе страховит и смъртоносен ловец. Правеше само едно - преследваше други алго-програми. Спотайваше се в най-тъмните сенки на виртуалния пазар, откъдето проследяваше милиони сделки, докато открие жертвата си - друга алго-програма, която изпълнява някаква задача. Щом откриеше алго-програма, следваща предсказуема стратегия на търговия, Черната мамба я атакуваше. И тъй като знаеше какво купува или продава въпросната програма, можеше да предвиди ходовете на жертвата си, да я изпревари и да отмъкне печалбата. Големите взаимни фондове често използваха алго-програми, за да разбият една голяма сделка на стотици по-малки, които да сключат в течение на няколко часа на различни фондови борси. Целта бе да се запази в тайна голямата сделка, тъй като оповестяването ѝ би могло да повиши или понижи значително цените на акциите. Като знаеше какво възнамерява да направи набелязаната жертва, Мамбата купуваше същите пакети акции хилядни от секундата преди жертвата да направи своята поръчка. Частица от секундата по-късно вече продаваше акциите и реализираше печалба. Това можеше да се случи хиляди пъти преди собствениците на алго-програмата да заподозрат, че нещо не е наред. Но тогава, разбира се, вече бе прекалено късно.

През последните години Черната мамба бе донесла на „Лансинг Партнърс" печалба от осемстотин милиона долара. Стратегията ѝ обаче не бе неуязвима. Някои от големите банки и хедж-фондове засякоха дейността на Мамбата и не останаха очаровани от откритието, че някой друг ги мами в тяхната собствена мръсна игра. И се опитаха да контраатакуват. Ерик Моро обаче усъвършенстваше Мамбата почти ежедневно и когато тя допуснеше грешка и изгубеше пари, коригираше програмата незабавно. Ако използваше стратегия, която вече не вършеше работа, Моро измисляше нова стратегия. Черната мамба приличаше на непрекъснато мутиращ вирус, който променя не само начина, по който атакува своите жертви, но и базовия си код, така че всяка седмица да изглежда по различен начин и никой никога да не успее да го идентифицира.