Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 27

Гората бе потънала в тишина. Изглеждаше пуста, за разлика от повечето места, през които бе минала. Бе се спуснала нощ. Макар да не бе забелязала опасност, тя не бе сигурна в какъв свят се е озовала, затова се придвижваше мълчаливо и гледаше да се придържа към най-тъмните сенки. Изведнъж, в най-гьстата и непроходима част на гората, видя между дърветата светлина. Приближи я с намерението да разбере какво е това. Приклекна зад един повален дънер. Огън. Известно време не помръдна - искаше да разбере какво става и как може да се промъкне незабелязано.

Около огъня, толкова голям, че приличаше на същинска клада, бяха насядали шестима мъже, груби, жестоки на вид, пиеха бира и пушеха пури. Говореха високо, псуваха и се хвалеха, а когато един от тях си изпи бирата, запрати празното шише към близкото дърво и то се пръсна. По тревата се посипаха парченца счупено стъкло. Явно шестимата пиеха от доста време.

Това не ѝ хареса. Запълзя бавно назад, по-далеч от падналия дънер. Възнамеряваше да заобиколи лагера. Когато потъна в мрака обаче, се блъсна в мъж, който явно бе навлязъл в гората, за да се изпикае. Той я сграбчи и извика на останалите. Тя се опита да избяга, извъртя се, успя да се отскубне с цената на разкъсаната си блуза, но мъжете вече тичаха подире ѝ. Преследваха я в тъмната гора, подвикваха и подсвиркваха. Двама-трима пресякоха пътя ѝ и тя се опита да ги заобиколи, но другите я пресрещнаха. Млади мъже с татуировки, пияни. Заобиколиха я и тръгнаха към нея, като примляскваха с влажни устни. Един от тях - продължаваше да пуши пурата си - започна да духа облачета дим в лицето ѝ. Тя отново се опита да избяга, да се промуши между тях. Те обаче бяха много бързи. Един я сграбчи за косата и я върна с дрезгав смях в кръга, който бяха оформили. Тя започна да ги умолява, а те ѝ отвърнаха с хилене и мляскане. Един смъкна и бездруго разкъсаната ѝ блуза, разголи я, а останалите подвикнаха радостно. Друг я сграбчи за кръста и я блъсна в прегръдките на трети, който разкъса полата ѝ и я подаде на четвърти, за да разкъса останалите ѝ дрехи. Предаваха си я от ръце на ръце, докато не остана чисто гола и не я събориха на земята.

Накрая, когато заваля ситен дъжд, я зарязаха в един кален овраг. Тя остана да лежи на земята, а в главата ѝ се блъскаха безброй мисли. Все ужасни мисли. Това значи бе истинският свят. А не онова измислено, фалшиво място от нейното детство. Онова се бе оказало лъжа. А това бе реалността. Лежеше в калта и започваше да проумява все повече и повече неща. Беше израснала, отгледана и възпитана като робиня. И бе успяла да избяга. Но какво добро ѝ бе донесло това бягство, след като светът се бе оказал толкова зло, жестоко и противно място?

Чу шум и след малко се появиха двама пътешественици. В църковни одежди: явно бяха някакви свещеници. Църковници. Тя извика за помощ, но те ѝ хвърлиха изпълнени със страх погледи и я подминаха - единият запремята зърната на броеницата си, а другият се прекръсти и занарежда молитва.