Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 29

Тази сутрин Локуд изглеждаше по-изнервен и по-напрегнат от обичайното и Форд се запита какво ли е станало.

-      Кафе? Вода? - предложи му Локуд.

-      Кафе, благодаря.

Локуд натисна един бутон на интеркома си, каза няколко думи и миг по-късно влезе облечен старомодно прислужник, който буташе количка с английски сервиз за кафе от XIX в. Както можеше да се очаква, кафето бе току-що приготвено, силно и горещо. Така Локуд бележеше поне една точка в своя полза.

-      И така - каза Форд, след като се облегна и отпи от фината порцеланова чашка, - за каква нова задача става въпрос?

-      Чакаме един човек.

Сякаш като по команда вратата се отвори и в стаята влязоха двама агенти на Сикрет Сървис със слушалки в ушите, последвани от началника на кабинета на президента, последван от самия президент на Съединените щати.

Форд скочи на крака.

-      Господин президент! — Съжали, че не е положил повечко усилия да изглежда по-елегантен, като например да изчетка кучешките косми от костюма си или - което бе за предпочитане - да си купи най-после костюм, който да подхожда повече на високата му мускулеста фигура. Ако искаше частната му детективска агенция да отлепи от кота нула, трябваше да спазва правилата на играта, която играеха политиците във Вашингтон.

Президентът изглеждаше ядосан, голямата му побеляла глава с издадена брадичка и студени безчувствени очи се завъртя, огледа стаята и регистрира всяко нещо в нея. Форд не бе гласувал за него на изборите преди четири години и определено нямаше намерение да гласува за него и сега. Изминалите четири години бяха доста неприятни, изпълнени с партийни интриги и боричкания. До изборите оставаха три месеца и Форд трябваше да признае, че президентът не изглежда никак добре. Във Вашингтон се носеха слухове, че има проблеми със сърцето - което екипът му упорито отричаше, - както и куп други болежки. Форд успя да различи сивкавия цвят на лицето му и тъмните кръгове под очите въпреки грижливо положения грим.

-      О, седнете, за бога - каза президентът. Самият той се настани в кресло с широка облегалка, а агентите на Сикрет Сървис дискретно заеха позиции - единият в срещуположния край на стаята, до прозореца, а другият до вратата. - Почерпи ме малко кафе, Стан. В Овалния кабинет така и не можаха да се научат да правят хубаво кафе.

Прислужникът мигом му поднесе кафе. Настъпи кратка тишина, докато президентът го изпи цялото - черно, без захар, - след което му наляха пак.

Накрая президентът остави чашката с решително потракване и заяви:

-      Добре, Локуд, да започваме. - Погледна Форд и добави: - Радвам се, че се присъединихте към нас, доктор...

-      Форд.

-      Значи така - започна Локуд стегнато и делово. - Всички знаем за трагичния инцидент в Центъра за космически полети „Годард“ преди седмица. - Отвори някаква папка и продължи: - В резултат на експлозията са загинали седем души, разрушена е цялата инсталация за изпитване на космическа техника, както и сонда на стойност сто милиона долара. Имаме и още един проблем, който не бе отразен от пресата. - Замълча, огледа се и каза: - Всичко, което ще чуете от този момент нататък, е строго секретно.