Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 26

-      Моля ви, слезте.

Мелиса се престори, че разкопчава предпазния колан и рови нещо в дамската си чанта, но всъщност натисна педала на газта, гумите изсвириха и колата се насочи към бариерата. Връхлетя я с трясък. Оказа се, че не е толкова здрава, колкото изглеждаше - ударът бе достатъчен да я повдигне нагоре и встрани, но парчетата счупиха предното стъкло на хондата. Мелиса продължи напред, макар да не виждаше почти нищо, и излезе на Грийнбелт Роуд. През отворения прозорец долетя вой на полицейска сирена и Мелиса натисна педала на газта до ламарината. Наложи се да пробие дупка в паяжината от счупени стъкълца, за вижда пътя.

Трябваше час по-скоро да се отърве от колата. Сети се, че малко по-нататък, близо до денонощния магазин на „Уолмарт“, има представителство на фирма за автомобили под наем.

Спря на огромния паркинг пред „Уолмарт“ и остави колата в самия център на гъмжилото от автомобили. Извади раницата си, пресече паркинга, прескочи канавката, покатери се през ниската бетонна ограда и се озова в двора на фирмата.

След десет минути вече управляваше джип. Подкара по едно странично шосе, откри пуст черен път, който го пресичаше, отби и пропълзя под колата с фенерче и отвертка в ръце. Демонтира транспондера, благодарение на който компанията следеше движението на колите си. Върна се в купето и свали навигацията от таблото. Захвърли я в гората. На няколко километра по-нататък видя закусвалня, посещавана от шофьори на камиони, отби, слезе от колата с транспондера в ръка и го пъхна небрежно в ремаркето на един камион. Някой щеше да тръгне след камиона. Изтегли петстотин долара от банкомата, извади батерията от мобилния си телефон, върна се на Белтуей Роуд и потегли на запад.

10.

Принцесата бе изчезнала от болницата. Беше избягала. Дороти бе направила опит да я проследи, но световете, през които се движеше, бяха изпълнени с умопобъркани и опасни хора, затова ѝ се бе наложило да се придвижва безкрайно предпазливо. През по-голямата част от времето дори не разбираше къде се намира или какво се случва около нея. Където и да отидеше, попадаше на смахнати хора, жадни за насилие, на вилнеещи банди, които убиваха просто за удоволствие, на необикновени на вид и жестоки по нрав чудовища, на атентатори самоубийци, сексуално извратени типове, кръвожадни религиозни фанатици. Всички те я заплашваха, преследваха, оглеждаха я злобно или похотливо, стреляха по нея... и хората, и зверовете представляваха опасност за нея. Трябваше да се движи непрекъснато, не биваше да спира нито за миг, налагаше се да преминава от сървър в сървър, от свят в свят, без да има представа какво я очаква в следващия. Не можеше да си позволи да затвори очи, да заспи, защото това бе прекалено опасно, а бе на крак вече няколко дни. Бе напълно изтощена и имаше чувството, че съзнанието ѝ започва буквално да се разпада.

В търсене на фалшивата Принцеса, своята Немезида, тя бе прекосила гори и пустини, планини и снежни проходи, пътувала бе от свят в свят. Сега се спускаше в потънала в мрак гора, запътила се към малкото селце, което бе зърнала в долината. Чула бе, че някой там знае къде се намира Принцесата.