Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 19

-      Не чувам добре.

Мелиса се върна на леглото си. Бе отказала да вземе както обезболяващи, така и приспивателни, което никак не се бе понравило на медицинската сестра. След като бе преодоляла проблема с наркотиците си в гимназията, Мелиса бе станала върл противник на всяка психоактивна субстанция, по-силна от кафето. В същото време обаче беше прекалено възбудена, прекалено напрегната, за да заспи. Очертаваше се дълга нощ. Трябваше да направи нещо, та времето да минава по-бързо.

Взе лаптопа си и го отвори. Зареди се началният екран. Мелиса се поколеба. Нейният интернет браузър - Файърфокс - зареждаше директно интернет страницата на „Ню Йорк Таймс“, но тя не искаше да гледа или чете повече новини. Лежеше в полумрака и се взираше в екрана на компютъра, смазана от усещането за загуба и празнота. Искаше да види нещо познато, нещо, което да я утеши. В първия момент реши да влезе в ЮТюб и да зареди някой клип с братя Николас¹⁰¹ от старите мюзикъли. Изпаднеше ли в лошо настроение, винаги си пускаше някое тяхно изпълнение, за да се развесели. „Ако изпадна някога в такава депресия, че да започна да мисля за самоубийство - каза си и сега, - достатъчно е да изгледам някой клип с тях, за да разбера, че не си струва да се отказвам от живота“.

Клипът се зареди и братя Николас затанцуваха в една сцена от стар, популярен през 40-те години черно-бял филм. Тя увеличи звука, защото не чуваше нищо заради новините по телевизията.

-      Може ли да намалите? - долетя през тънката завеса гласът на жената от съседното легло. - Не чувам новините.

Мелиса намали звука, без откъсва поглед от двамата Николас, които прелитаха от дансинга на пода, от пода на стълбите, а краката им танцуваха в бесен ритъм: правеха повече шпагати за пет минути, отколкото целия балет на Болшой театър за една седмица. Не се получи. Клипът не ѝ помогна да се почувства по-добре. Накара я само да се почувства празна... безполезна...

Когато клипът свърши, екранът на компютъра ѝ примигна и образите на братя Николас изчезнаха. Започна да се зарежда „Скайп". Странно! Тя не искаше да разговаря с никого, нито по скайпа, нито по какъвто и да било друг начин. Опита да излезе от програмата, но тя не реагира, а продължи да зарежда менюто. Когато приключи, мигом прозвуча настойчив звън. Мелиса опита да отхвърли разговора, но компютърът го прие.

На екрана се появи удивително красиво момиче - около шестнайсетгодишно, с леко къдрава червеникава коса, вързана с бяла панделка, наситено зелени очи, бяла като сметана кожа и фини лунички. Носеше зелена памучна рокля от двайсетте години на миналия век и бяла блуза. Мелиса зяпна смаяно. Момичето се взираше в нея с издадена напред брадичка, здраво стиснати устни и вежди, събрани в израз на бесен гняв.

Какво беше това, по дяволите?

Мелиса опита да затвори програмата, но клавиатурата не реагираше. Компютърът ѝ бе превзет отвън. От вградените колонки се разнесе тънко гласче, пълно с гняв и истерия.

- Защо ми причини това? Защо? Лъжкиня! Убийца!

Мелиса впери поглед в екрана.