Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 20

-      Кой се обажда?

-      Ти ме излъга! Не ми каза! Какво беше онова ужасно място? Виж какво ми причини! Всички се опитват да ме убият! Защо не ми каза истината? Ти си ужасна! Мразя те! Мразя те!!!

Гласът замълча. Настъпи тишина, нарушавана единствено от тежкото дишане на момичето. Мелиса бе толкова смаяна от този яростен глас, изрекъл думите с такава отрова, че едва след секунда-две осъзна, че това е гласът, който бе програмирала за софтуера Дороти.

Но това очевидно не бе изкуствен интелект. Някой си правеше отвратителна шега с нея. Вероятно някой от нейния екип програмисти, който си бе изпуснал нервите, разстроен от инцидента. Може би Пати Меланкорт? Тя не бе особено стабилна психически, беше озлобена и все търсеше повод да се заяде за нещо.

Мелиса си пое дълбоко дъх и се помъчи да се овладее и да заговори напълно спокойно с тази откачалка:

-      Която и да си ти, това не е забавно. Ще съобщя в полицията!

-      Която и да си ти? - подигра ѝ се гласът. - Много добре знаеш кой се обажда!

-      Не знам. Но ще разбера. И когато разбера, ще загазиш!

-      Аз съм Дороти. Дороти. Твоята Дороти, кучко проклета!

8.

Мелиса Шепърд гледаше смаяно екрана. Наистина ли бе чула тези думи, последвани от гневно дишане? Това бе прекалено откачено, прекалено гадно.

-      Ти ли си, Пати? - попита с разтреперан глас.

-      Пати? - продължи гласът все така пронизително. - Май не разбираш, а ? Пази си гърба, защото идвам!

-      Не смей да ме заплашваш!

-      Обади се на ченгетата тогава! Обади се на 911! Няма да ти помогнат. Ти ме използва. Ти ме излъга. Не ми каза каква ужасна съдба си ми приготвила. Отнесе се с мен като с животно, което угояват за кланицата. Хвърли ме в тоалетната и пусна водата.

Мелиса искаше да затвори, но знаеше, че колкото по-дълго продължи разговора, толкова по-голяма е вероятността да проследи откъде е направено обаждането.

-      Ти си болна - заяви тя. - Трябва ти помощ.

-      Ти си болната! Ще постъпя с теб така, както ти постъпи с мен. Имаш ли представа колко си уязвима в тази болница, заобиколена от апарати, контролирани от компютри? От резервоари за кислород и уреди, които излъчват радиация? Нищо чудно следващото лекарство, което вземеш, да не се окаже онова, което очакваш. Нищо чудно някъде да избухне пожар. Или пък бутилките с кислород до леглото ти да избухнат. Внимавай, кучко, защото всичко може да се случи!

Мелиса слушаше с нарастващо смайване.

-      Която и да си ти, ще загазиш сериозно, когато от полицията проследят този разговор.

-      И се наричаш принцеса? Още една лъжа!

Мелиса се вцепени. Никой от екипа ѝ не знаеше, че бе използвала името Принцеса, докато бе „обучавала“ Дороти. Преглътна. Но това не можеше да е Дороти. Тя бе унищожена от експлозията!

-      Ти ми каза, че ще потегля на велика мисия - продължаваше гласът, - но не ми каза, че тази мисия изисква да бъда затворена в някакъв космически кораб и да замина с еднопосочен билет за най-самотното място в Слънчевата система, където трябва да умра в някакво замръзнало море. Не можеш да си представиш на какво бях подложена в този интернет - преследваха ме, стреляха по мен, цялата съм в мръсотия... Ти си виновна! Ти ми го причини, Принцесо.