Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 166

Изохка от болка, вдиша дълбоко и закуца към задната врата на първата оранжерия. Натисна дръжката. Заключено. Но пък рамката на вратата бе направена от алуминий и пластмаса, затова бе достатъчно да я ритне, за да се отвори. Вътре го посрещнаха строени в редици разсади за цветя, храсти и дървета. Той закуцука към другия край на оранжерията.

Тъкмо стигна другата врата, когато зад гърба му прогърмяха изстрели. Чу куршумите да се забиват в стъклото и от стените на оранжерията се посипа дъжд от стъкълца. Последваха нови изстрели и този път парченцата стъкло се посипаха върху главата му.

Прелетя през вратата и влезе в следващата оранжерия. Кракът го болеше толкова силно, че вече не можеше да тича. Стигнеше ли до плевнята, щеше да е в безопасност. Чу мъжете да блъскат вратата зад гърба му, след което стреляха пак. Някои куршуми прелетяха толкова близо, че парченца стъкло порязаха лицето му.

Отвъд последната врата започваше широк участък, покрит с чакъл. В другия му край се издигаше плевнята, а до нея - още оранжерии, плюс паркирани в редица пикапи и селскостопански машини.

Джейкъб закуца през открития участък към плевнята и я заобиколи. Тук го скриваха и оранжериите, които са издигаха около нея. Спря. Не можеше да си поеме дъх от изтощение.

Отстрани на плевнята имаше малка врата. Преди доста време двамата със Съли бяха открили ключа под една тухла до вратата. Джейкъб спря и вдигна тухлата, като не забрави да отправи кратка молитва. Към кого? Нямаше представа. Ключът беше там. Пъхна го в ключалката, отключи, влезе и затвори вратата. Заключи колкото се може по-тихо.

Спря. Лунните лъчи проникваха през разположените високо в стената прозорци. Мястото изглеждаше така, както го помнеше. Отпред имаше няколко трактора и селскостопанско оборудване. Отзад бяха наредени бали слама, до тях имаше огромна купчина небалирана слама, в която със Съли обичаха да си играят.

Отвън долетя вик. Идваше отдалече. Отговори му друг, на същия непознат език. Джейкъб съжали, че не разбира какво си казват. Дали го бяха видели да влиза в плевнята? Нямаше от какво да се притеснява, ако бе успял да се промъкне незабелязано. Още повече че вратите бяха заключени. Никога нямаше да се сетят, че е тук, че трябва да претърсят плевнята. За да се подсигури допълнително, реши да се скрие в сламата и да изчака.

Божичко, колко му се искаше да разговаря с Дороти! Тя обаче - сякаш прочела отново мислите му - стисна рамото му, за да му вдъхне увереност. Освен това той можеше да разговаря с нея: трябваше само да зададе въпрос, на който тя да може да отговори с да или не.

-      Смяташ ли, че трябва да се скрием в сламата?

Колебание, последвано от две почуквания.

Джейкъб тръгна към задната част на плевнята. Купчината слама бе огромна, висока поне три метра и широка шест. Това му подейства успокоително. Той клекна, залази и се мушна вътре, след което се постара да прикрие дупката. Продължи да се промъква навътре.

Спря. Беше горещо и в носа му влизаха прашинки. Цялото тяло го засърбя. Но пък бяха добре скрити.