Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 16

Тъкмо пресичаше потънала в руини детска площадка, когато друга група убийци я нападна изневиделица: изскочиха от една разрушена сграда и хукнаха към нея, като стреляха с оръжията си. Тя тичаше сред руините, прескачаше рухнали стени и мъртви тела, заобикаляше кратерите, осеяли улиците. Излезе на малък площад, също пострадал от бомбардировките, и се скри зад един стар камион с надеждата, че няма да я видят. Не се получи. Приклещиха я зад камиона. Нямаше къде да избяга. Нададоха радостни викове и обсипаха камиона с изстрели. Куршумите им се забиваха в ламарините му. Тя им извика, че е само едно момиче без оръжие, помоли ги да я оставят, но те бяха прекалено възбудени от преследването, заобиколиха я във ветрило и тръгнаха към нея. Подвикваха си един на друг и умело намираха прикритие сред руините.

Тя се огледа и видя наблизо неексплодирала граната. Имаше смътна представа как се борави с нея: дърпаш халката или шплента и натискаш спускателния лост. Или май дърпаш и него? Грабна я и почувства топлината ѝ - беше се нагряла на слънцето. Ето го шплента, ето го и лостчето. Стисна я в ръка и запълзя покрай разнебитения камион. Мъжете бяха стигнали до средата на площада и продължаваха да напредват на прибежки - ту хукваха иззад някоя кола, ту се скриваха зад купчина руини или залягаха в кратер от бомба. Обкръжаваха я и след малко щяха да я убият.

Пред мястото, където бе намерила убежище, имаше дълбок кратер от бомба - бомбата сякаш бе пронизала земята и разпиляла паветата наоколо. Ако се съдеше по движенията на мъжете, този кратер щеше да е последното им прикритие, преди да се втурнат към нея.

Тя легна на земята и надзърна изпод камиона. Чу как някой вика заповеди, видя ги как излизат от укритията си и се втурват напред. А тя чакаше. Ето, първият мъж стигна до кратера и скочи в него, след което даде знак на останалите да го последват. Те не закъсняха да скочат в дупката. Ръбът на кратера бе само на четири-пет метра от нея и тя чуваше тежкото им дишане, задъхания им шепот, тракането на оръжията им, докато се приготвяха да атакуват.

Стисна лостчето и издърпа шплента. Лостчето отскочи като пружина. С надеждата това да свърши работа, тя тьрколи гранатата изпод камиона към ръба на кратера. Миг по-късно гранатата изчезна в него. След още миг експлозията я обсипа с части от тела - тежък дъжд от кръв, мозък и кости.

Тя скочи и побягна отново, като се опитваше да избърше кръвта от косата и очите си. Тичаше през осеяните с руини улици, тичаше с всички сили, но без посока. И макар да тичаше, мъжете, които бе убила, като че ли се материализираха отново и продължиха преследването.

Принцесата бе виновна за това. Принцесата ѝ го бе причинила. Принцесата я бе захвърлила в този зловещ луд свят. Принцесата я бе предала и изоставила.

Закипя от гняв.

Щеше да открие Принцесата. Щеше да разбере защо бе постъпила така с нея. И щеше да ѝ отмъсти.