Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 14

Шумът от свредлото отекваше все по-остро, все по-силно. Върхът, изработен от промишлени диаманти, бързо пробиваше стената.

-      Евакуация! - изкрещя Гроувс. - Всички вън! Напуснете сградата!

Сграбчи Мелиса и се опита да я бутне към вратата, но тя отказа да напусне мястото си пред контролния пулт. Разнесоха се ахкания, прозвучаха един-два писъка и зрителите се втурнаха навън.

- Джак! Ти също! Тръгвай!

Стейн поклати глава.

-      Момент. Трябва да спра това.

Гроувс най-сетне успя да издърпа Мелиса.

- Тръгвай! Всички вън!

Настана същинска суматоха; хората се затичаха, отначало колебливо, но когато паниката се усили, хукнаха по-бързо.

-      Джак! - изкрещя Мелиса. - Тръгвай!

Опита се да го хване за ръката, но Гроувс я задърпа, искаше да я свали от платформата, за да се присъединят към бягащата тълпа. Звукът от свредлото ставаше все по-силен и по-силен.

-      Навън! Навън! По-бързо! - извика Гроувс. - Ще се взриви!

Запищя сирена, разнесе се оглушителен вой, замигаха червени аварийни лампи. Тълпата се носеше панически към изхода, събаряше пластмасовите панели, които ограждаха стерилната зона, хората се блъскаха, спъваха се, падаха... Кьм пода полетяха папки, мобилни телефони, айпади - всеки се опитваше да се освободи от всичко, което му пречи да тича.

Изпадналото в паника множество понесе Мелиса към изхода като буйна река. Стейн остана пред командния пулт - беше единственият, който отказа да побегне.

-      Джак, какво правиш! - извика тя. - Джак...!

Стейн работеше трескаво на терминала и не ѝ обърна никакво внимание. Тя опита да се върне, но това бе невъзможно, тъй като тълпата я носеше, а и Гроувс я държеше здраво за ръката и я дърпаше към изхода.

Намираше се на крачка от вратата, когато чу пробива и последвалия пукот, прозвучал отначало като отваряне на шампанско, но последван от оглушителен грохот, предизвикан от излетелия през отвора метан. Трябваше му само една искра и щеше да експлодира.

Хората започваха да губят разсъдъка си, блъскаха се и крещяха. Мелиса бе безсилна. Избутаха я първо през изхода, после през фоайето и накрая се озова на поляната отвън. Строполи се на тревата, направи опит да се изправи и да се върне, но я събориха пак. Хората около нея се щураха като мравки.

И тогава се случи! Силен вой, последван от чудовищна експлозия, която я повдигна за миг във въздуха, преди да я събори на земята.

Докато лежеше на тревата, останала без дъх и с писнали от взрива уши, Мелиса видя в небето да се издига огнено кълбо, последвано от безброй малки бели частици, които изглеждаха напълно безобидни, докато не заваляха като дъжд върху повалените на поляната хора. Бяха метални парчета от покрива, които летяха като шрапнели, последвани от бели парченца от изолация, които заваляха като сняг сред писъци и викове за помощ.

6.

Озова се сред студени отломки от цимент, дрехите ѝ бяха станали на дрипи,       а тялото ѝ бе цялото в рани. Остана да лежи дълго замаяна, неспособна да осъзнае случващото се. Накрая събра сили и направи усилие да помръдне, да пропълзи по цимента. Заби нокти в него, а подире ѝ останаха кървави следи. Всичко около нея бе потънало в непрогледна черна мъгла. Отнякъде долитаха невидими неразбираеми гласове. Зърна светлина. Изправи се, олюля се и закуцука към нея. Видя шокираща гледка. Стогодишен човек, застанал сред кръг светлина, духаше свещите върху торта. Зяпна го смаяно. Никога не бе виждала толкова стар човек. Нямаше представа, че хората остаряват. Ахна, отскочи и се оттегли в мъглата. В друг кръг от светлина обаче се появи втора фигура, изникнала от мрака. Възрастна жена на легло. Долната ѝ челюст и част от лицето ѝ липсваха, изядени от нещо, наречено рак. Отново отскочи назад и се озова пред трети кръг светлина, озарил мъж, легнал на земята. Зяпна смаяно и едва след известно време осъзна, че е мъртъв. Трупът се бе подул от газове и дори бе започнал да гние. До него бе коленичил съсухрен мъж, облечен в дълга роба, който се кланяше към земята и мърмореше неразбираеми думи.