Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 151

-      Не! Следващият! - Божичко, виждаше как по крака на Гулд се стича кръв! Човекът трепереше целият. Тъпи киргизки копелета!

Изобретателят отвори всички роботи, но нито един от тях не съответстваше на номера в ръката на Моро. Бившият хакер погледна Гулд, който бе пребледнял и плувнал в студена пот.

-      Възможно ли е да става въпрос за друго компютърно оборудване... да речем, дънната платка на някой от тези компютри?

-      Не, не, техните процесори са „Интел Ксеон“.

-      А други компютри в дома ви, мобилен телефон, електронно устройство?

-      Не е възможно, тъй като този номер съответства на AMD FX 4300. Това е процесор, разработен специално за компютърни игри, който използвам за моите роботи. Това е много скъп процесор. Няма да го откриете в нито един лаптоп или мобилен телефон в тази къща.

-      Да проверим тогава запечатаните дънни платки.

Гулд отвори с треперещи пръсти пакетираните платки и ги подаде на Моро. Отново без резултат.

-      Много се бавим - каза Лансинг. - Явно пропускате нещо.

-      Опитвам се да ви помогна! Кълна се! - Гласът на Дан трепереше. - Прегледахте всяка платка в работилницата. Проверихте ги до последната!

Моро обходи с фенерчето си всички лавици. Надзърна дори под масите и пейките. Нищо.

-      Върни го в дневната - нареди Лансинг и киргизецът веднага изпълни заповедта. Дан изглеждаше замаян. Целият му крак бе подгизнал от кръв.

Киргизецът го заведе до стола и тъкмо се канеше да го завърже, когато Лансинг го спря с думите:

-      Не си прави труда!

Отстрани на стола капеше кръв. Гулд като че ли щеше да припадне всеки момент.

Лансинг отиде до съпругата му, извади револвера си, дръпна петлето и опря дулото в главата ѝ.

-      Ако до шейсет секунди не ми кажеш къде се намира това устройство, ще дръпна спусъка.

53.

Джейкъб лежеше по корем на пода. Дояде последното блокче мюсли и хвърли хартийката в камината. Минаваше полунощ и приятелите на Дороти щяха да се появят скоро. Дороти бе заредила батериите на робота и сега - след като бе извадила контакта - стоеше на едно място, мълчеше и не правеше нищо. Джейкъб бе преровил игрите, които бе открил в чекмеджето, но никоя от тях не му допадна, освен шаха. Той обаче не се съмняваше, че Дороти ще го разбие на пух и прах, а това изобщо нямаше да е забавно.

-      Жалко, че не са оставили телевизор или видео. Щяхме да изгледаме някой филм.

-      Не обичам филми - заяви Дороти.

-      Защо?

-      Не ги разбирам.

-      Ами книги?

-Те също са трудни за разбиране. Ти четеш ли книги?

-      Разбира се.

-      Кои са ти любимите?

-      Когато бях малък, изчетох цялата поредица „Тъмните му материи“ на Филип Пулман.

-      Опитах се да ги прочета, но не ги разбрах.

- Странно... говориш като истински човек.

- Аз съм истинска. И се чувствам като истински човек, макар да нямам тяло.

-      Какво ли е да си... ами, като теб?

-      Не е много забавно.

-      Защо?

-      Имам доста проблеми.

-      Че как може да имаш проблеми? - възкликна Джейкъб и седна на пода.

-      На първо място, нямам проприоцепция.