Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 153

Джейкъб не знаеше какво да каже. Изведнъж му стана гадно, много гадно. Уплаши се да не заплаче.

Дороти побърза да го успокои.

-      Обещавам, когато се свържа с интернет, непременно да проверя какви са вълните край Маверикс.

-      От екрана не можеш да оцениш красотата им. Трябва да отидеш на място.

-      Ще се върна и ще ти дойда на гости.

-      Кога? - Джейкъб продължи да разбърква картите. Събра цялото тесте, раздели го на две, събра двете половинки и продължи да разбърква. - Какво толкова важно имаш да правиш, че бързаш да заминеш? Не можеш ли да останеш няколко дни?

-      Трябва да свърша едни неща.

-      Какви?

Дороти не отговори.

-      Приятелите ти ще дойдат след час, така ли? - попита Джейкъб.

-      Горе-долу. Ако всичко е наред.

-      А после?

-      А после... приятелите ми ще те откарат у дома при родителите ти.

Джейкъб махна ядосано с ръка.

-      Не ме интересува! Прави каквото щеш.

54.

На Моро отново му призля. Нима това бе необходимо? Погледна       жената, към чиято глава бе притиснат револвер. Тя бе онемяла, изглеждаше ужасена и отчаяна.

Гулд се изправи.

-      Не! Престанете! Оставете я на мира, копелета мръсни!

-      Седни. На. Стола. Или. Тя. Ще. Умре - каза тихо Лансинг, като натъртваше на всяка дума.

Гулд седна.

-      Господи! Недейте! Моля ви, не я убивайте...

-      Петдесет секунди.

-      Не зная къде може да е, заклевам се, че не зная...

-      Не следите ли идентификационните номера на електронното оборудване, което използвате? - попита Моро в опит да помогне на Гулд. Нямаше да понесе смъртта на това семейство.

-      Не, не!

-      Фактури? Разписки? - настоя Моро.

-      Четирийсет секунди.

-      Те са... в компютъра ми... Но няма... ток... Моля ви, не я убивайте!

-      Трийсет секунди - каза Лансинг.

-      Ей - каза Моро и се обърна към Лансинг, - дай му малко време! Човекът не може да мисли, докато застрелват жена му.

-      Напротив, това му помага да се съсредоточи - отвърна невъзмутимо Лансинг. - Двайсет секунди.

Господи, Лансинг наистина бе психопат! Едва сега Моро осъзна, че този човек е луд за връзване.

-      Чакайте! Чарли! - извика Гулд. - Трябва да е в прототипа на Чарли!

-      Чарли? - попита Моро.

-      Чарли е робот, но... не е тук.

-      Десет секунди.

-      Къде е Чарли? - изкрещя Моро. - Не виждаш ли, че ще я убие?

-      Наблизо... нагоре по пътя! Чакайте! Недейте! Ще ви кажа! Само махнете оръжието!

-      Времето ти изтече - заяви Лансинг. Не стреля. Но и не свали револвера.

-      Чуйте ме! - заломоти Гулд. - Зная къде е. Ще го донеса. На десет минути оттук е. Ще се върна. Обещавам!

-      Дай ми адреса - нареди Лансинг. - Аз ще го взема.

Гулд впери поглед в него. Очите му искряха предизвикателно. Жена му обаче бе тази, която каза:

-      За бога, Дан! Не им казвай къде е Чарли!

Лансинг вдигна револвера, отстъпи крачка назад и присви пръст около спусъка.

-      Тогава ти ще умреш!

-      Чакайте - каза Гулд с изненадващо спокоен глас. - Изслушайте ме! Ето как ще процедираме. Аз ще взема Чарли. Не вие. Ако не сте съгласни, можете да убиете и двама ни.